Владимир Путин: «Резултатите от Октомврийската революция през 1917 г. бяха нееднозначни…»

На въпрос на журналист за отбелязването на 100-годишната от Октомврийската революция в страната, прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отговори с въпрос:

«Във връзка с какво трябва да празнуваме?»

Действително, имали повод за празник? Чий е този празник?

Ето какво каза руският президент Владимир Путин за революцията на заседание на Валдайския клуб в Сочи:

«Революцията е винаги следствие от дефицит на отговорност. Днес, когато се обръщаме към уроците на руската революция от 1917 г., виждаме какви нееднозначни бяха нейните резултати, колко тясно бяха преплетени негативните и позитивните последици от тези събития. И си задаваме въпроса: нима не можеше страната да се развива не чрез революция, а по еволюционен път, не с цената на разрушаването на държавността, безпощадното сломяване на милиони човешки съдби, а чрез постепенното, последователно движение напред?»

Според неотдавна проведена анкета на ВЦИОМ, 45% от разпитаните отговорили, че революцията “изразявала волята на народите, които живеели в Руската империя”, 43% не са съгласни с това твърдение. В Русия никой не забранява на първите да празнуват тази годишнина, нито на вторите – да я празнуват.

Празниците и паметниците не могат да обслужват на 100% интересите на населението.

Как практиката опроверга постулатите на комунизма

Комунистите имат един отличен лозунг:

«От всекиго според способностите, на всекиго – според потребностите…»

Практиката показа, че потребностите у всички, или почти у всички, са повече от способностите.

Друга забележителна идея на комунизма е, че частната собственост е изживяла времето си и затова тя трябва да стане обществена и справедливо да се разпредели произведеният продукт между членовете на обществото. Тази идея също се оказа далеч от живота.

Тя доведе до това, че социалистическият лагер загуби надпреварата със Запада в производителността на труда и разврати чиновниците, които се помислиха за богоизбрани и досега се мислят за такива.

Третият постулат на комунизма – отричане на институцията семейство, също не доведе до нищо добро. Болшевишката държава разреши абортите, а Троцки твърдял, че децата не трябва да се възпитават в семейството, а в детски домове.

Болшевиките унищожаваха Бога в душите на хората, репресираха хиляди свещеници, разрушаваха църкви. По-късно техните наследници преписаха библейските заповеди в своя “Морален кодекс на комунизма”, като изключиха споменаването на Бог в него. Това лукавство струваше скъпо на Русия – милиони жертви за 70 години съветска власт.

При Ленин населението беше развратено и му се внушаваше, че заради бъдещото благополучие и комфортен живот трябва да убива.

От материална гледна точка при социализма пролетариатът живееше добре, както военните и приближените до партийната номенклатура. Останалите оцеляваха.

Горбачов беше създаден от социализма

Заради липсата на нови идеи държавата при Горбачов не можа да защити социализма и всичкото добро, което съществуваше, например културата, грижата за децата и здравеопазването. Смяташе се, че медицината е безплатна, но всички знаеха, че за да попаднат в добра клиника, трябва да дадат подкуп.

Съветският съюз по времето на перестройката беше разложен нравствено, покланяше се на мамона и гледаше към Запада; народът искаше евтини джинси, коли и свободен секс. В крайна сметка номенклатурата зад красиви лозунги за демокрация завладя почти всичките богатства на страната.

Така че какво се предлага на руснаците да празнуват, още повече на държавно ниво? Тези “завоевания” на революцията ли?!