Тази пародия започна преди седмица. А сега, когато вече видяхме и края ѝ, се сдобихме с поредния красноречив пример как се случват нещата в българската държава.
Трагикомедията започна миналия четвъртък с претупването на дългоочакваното изслушване на кандидатите за парламентарната квота във ВСС. И завърши тази сряда, когато без особени обяснения депутатите не включиха избора в програмата си, въпреки че по закон той вече трябваше да се е състоял. Нещо повече: причината за отлагането му не бе обявена официално. Но от обясненията на парламентаристи, споделени с половин уста, стана ясно, че е нужно време за още задкулисни договорки кои номинации да бъдат подкрепени и кои - не. И много се лъжат онези, които вярват, че зад това мистично бавене има някакви размисли за концепциите на кандидатите.
Претупването
Преди седмица правната комисия в НС се превърна в сцена на пародия: процедурата бе претупана за малко повече от четири часа, питания от страна на народните представители почти нямаше, а бъдещите членове на т.нар. съдебно правителство използваха полагащото им се време от 10 минути, за да представят резюме на своите концепции - нищо, че въпросните концепции са от месеци на сайта на парламента, поради което депутатите отдавна трябваше да са се запознали с тях.
11-те кандидати за шестте свободни позиции в съдийската колегия на ВСС първи представиха своите виждания. И макар че бързаха, им трябваха общо три часа. Когато дойде време за изслушване на прокурорите, представители на управляващите установиха, че съдиите са "изяли" тяхното време. Въпреки че подобно заключение е абсурдно, тъй като има гласувана процедура за самото изслушване, депутатите решиха, че всичко трябвало да приключи за четири часа. В резултат от което председателят на правната комисия Данаил Кирилов помоли прокурорите да бъдат "по-бързи" и "ако могат, да се вместят в три минути". Прокурорите пък не само не се обидиха, а дори почти се извиняваха на депутатите, че се налага да ги занимават със себе си.
Няма нужда от въпроси
След имитацията на изслушване не последваха въпроси от страна на народните представители. От неправителствения сектор - също. Нито един депутат - нито от управляващите, нито от опозицията - не си позволи да зададе въпрос по същество. Питания нямаше дори към съдиите Стефан Грозев (номиниран от ДПС) и Боян Магдалинчев (предложен от ГЕРБ), нито пък към адвокат Боян Новански и прокурор Йордан Стоев (издигнати от лидера на "Атака" Волен Сидеров) - въпреки напълно основателните обществени съмнения относно техния интегритет. Нещо повече: номинациите им бяха приети без спор, а концепциите (въпреки множеството въпроси около техните биографии) - радушно.
Ето защо забавянето на избора на парламентарната квота във ВСС не е свързано дори с имитация на опит за почтеност или независимост. Единствената причина са поредицата от задкулисни договорки между ГЕРБ, БСП и ДПС. А те се налагат не за да бъдат избрани най-приемливите от неприемливите, а за да бъде събрано т.нар. квалифицирано мнозинство, без което избор не може да се състои.
Според съобщения в медиите, договорката се объркала поради факта, че БСП са номинирали повече кандидати от предварително договорената "квота" на партията от трима души. Това предизвикало размисли в ГЕРБ кои от тези кандидати да подкрепят - тоест, кои от тях ще се впишат най-добре в плана статуквото да не бъде „разбичкано".
Друга причина за забавянето на избора е опасението на ГЕРБ и ДПС, че техните номинации няма да бъдат приети добре в Брюксел. Това обаче няма да им попречи да бъдат гласувани. Също както настоящият ВСС преди дни посочи за нов председател на ВАС Георги Чолаков - въпреки десетките съмнения, свързани със съдебните му решения и имотното му състояние. И въпреки информацията, оповестена от вестник "Сега", който се позовава на магистрати, пожелали анонимност: че били принуждавани да подкрепят Чолаков.
Така че въпреки забавянето в парламента и уж създалата се суматоха, съменение няма - парламентарната квота във ВСС ще бъде избрана. Ясно е и кои номинации ще влязат в нея. Също както бе предварително ясно, че Георги Чолаков ще бъде избран за председател на ВАС. Също както преди години бе предварително ясно, че Сотир Цацаров ще стане главен прокурор.
Диагнозата
Изненади няма да има. Изненадани - също. Диагнозата също е ясна - предизвестеност. Винаги досега статуквото е избирало възпроизвеждащи се мнозинства в Съдебния съвет, които да не допуснат пропукване на схемата за взаимно подчинение на държавна и съдебна власт. Примерите за това са безчет, като последният е особено красноречив - как предходният председател на ВАС Георги Колев уреди бецеремонно избора на наследника си. Или как главният прокурор (в съюз с политическите лидери) подбра такова мнозинство в следващия състав на Съвета, което да прави въпросната "предизвестеност" лесна за реализиране.
Предварително ясно е и това: президентът Румен Радев най-вероятно ще подпише указа за назначаването на Георги Чолаков начело на ВАС. Въпреки предизвестеността. Както преди години държавният глава Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Сотир Цацаров. Въпреки предизвестеността.
Именно тази предизвестеност е най-красноречивото доказателство, че реалната политика в България се случва на терена на съдебната власт. Защо ли? Отговорът е лесен: с репресивния апарат на прокуратурата и с магистрати с профила на Чолаков, подчиняването на политически противници и обезкървяването на публичната среда е занимание лесно и със сигурен резултат. Пък и дори управляващите да се сменят, интересите на всички (замесени) ще бъдат запазени.
