Ние се зверим в урагана Ирма и не виждаме, какво всекидневно опустошение върви и тук. Пада дърво в парка и убива невинна жена. Пада футболна врата в изоставен стадион и убива дете – и все едно, че нищо не е било. Сетне наричат въпросния стадион „злополучен“ – без да си дават сметка, че злополучна е самата България.
А от телевизиите се чудят, защо още не са изнесли смъртоносната врата. И какво, като го направят – ако не изнесат Всемогъщата Безотговорност? Но пък къде ще я складират? Няма толкова обширно място, което да побере Безотговорността и Равнодушието. Дори за ядрените отпадъци от Козлодуй се намира място, но за Безчувствеността на Държавата – не.
Злополучен стадион? Всъщност, злополучни са ония фалшиви стадиони, покрай които някои хора си напълниха търбусите. Нали помните, колко стадиона направиха в села, в които живеят шепа хора. 50-60 човека преживяват някак в някое село – а им правят стадион за 5 милиона лева. Това са злополучните стадиони, които ви се изплезват с нахалството си. Те са и доказателството, че всичко е притворно в далаверата с европИйците.
И сега какво? Погребват клетото дете – но футболния турнир не го отлагат. С едноминутно мълчание щели да почетат паметта му. Всъщност, ще почетат разрушителната нашенска Безстопанственост – всякаква, в която вече и нравите български се усещат безпризорни. Една минутка мълчание заради тази стихия – хайде да я почетем, да помълчим, да я преглътнем и да продължим към следващата злополука. А догодина турнирът щял да се казва на името на загиналото дете. Какви циркаджилъци само, какъв притворен манталитет! Как се случи всичко това – и как се издържа?
Пак по телевизията гордо показаха още един образец на Злополучието: разменят стара хартия срещу нова книга. Всяко дете, което доведе възрастен, който пък носи 5 килограма хартия, получава нова книга. Хубаво – това сигурно трябва да минава за пример за разцвета на Българската Култура. А допреди четвърт век домовете на обикновените българи пращяха от книги – ей, не се правете, че не го знаете. Били предадени не знам колко си тона хартия – и така били спасени хиляда и 200 дървета от изсичане. Ами изсеченото в областта на културата, науката и образованието? Докога ще ви заблуждават някакви маниаци от телевизиите, че изобщо има истински живот в културата? Спасяваме хиляда и двеста дървета – обаче факта, че беше ликвидирано масовото четене, а и самото отношение към книгата – тия „косвени жертви“ никой не ги брои.
А за Председателството подготвяли 200 доброволци: те щели да упътват чужденците за входовете на НДК, да им оказват първа медицинска помощ, да ги посрещат на летището, да им казват, какъв транспорт да използват, да им разказват историята на страната. А един доброволец, сякаш изпълзял от котилото на захариевки каза:
„Изобщо, те трябва да узнаят, че България е една просперираща държава във всяко отношение“.
Просперираща държава? Кой го е направил такъв този? Иди в Градежница, лъжльо малък – само там.
Няколкостотин нашенци се опитали да подобрят рекорда на Гинес за правене на лицеви – много сме напред в тия дивотии. Какво доказваме по този начин, един Господ знае. Щеше да има някакъв смисъл, ако правеха лицевите си опори пред Парламента. Пък ония там, каквото искат да си мислят: че им се кланят – или пък че съществува някаква енергия, с която да се съобразяват. Енергия за лицеви опори има.
Обаче за друго – не.
