От изявите на министър Караниколов по темата за национализация на военния завод „Дунарит” става ясно, че държавата влиза в сложни и криминални схеми с единствената цел да се запазят работните места на работниците свързани с това предприятие.

Това коментира пред Фрог нюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.

Тази загриженост веднага ме накара да се замисля защо г-н Караниколов не предприеме същите действия по отношение на мина „Оборище“, където работниците не са виждали заплати от месеци?

В мините, собственост на олигарха Ковачки, положението е същото – предприятия с огромни проблеми и дългове, работници, които не получават заплати, а условията на труд са под всякаква критика.

По заверените публични отчети на „Дунарит“ се установява, че заводът функционира добре и работи на сериозна печалба, а работниците потвърждават, че си получават заплатите редовно и не са притеснени за хляба си.

Пак в изказванията си министърът сочи като друга причина лошото състояние на предприятието и пояснява, че всичко това се прави то да бъде оздравено. Как се оздравява частно предприятие, което работи на печалба?

Третият мотив на Караниколов е, че това се прави с цел да не се допусне разпродажба на активите на предприятието. Защо да се разпродават активи не печелившо предприятие, остава неясно, но от изказването на Караниколов излиза, че всеки може да пусне на публична продан поточни линии за военна техника.

Разбира се, черешката на тортата е, че чрез придобитото вземане от Държавната консолидационна компания няма никаква пречка компанията да реализира обезпечението по това вземане – залог на цялото предприятие. Ако се съгласим с твърдението на Караниколов, така учреденият особен залог върху цялото предприятие дава възможност на носителя на обезпеченото вземане да придобие това предприятие, то излиза, че и второто дружество по цялата схема - офшорната фирма „Вилфорд Лимитид“ – Вирджински Британски острови, като носител на това обезпечено вземане, е можело да придобие военния завод. И това щеше да бъде напълно законно и не би представлявало никакъв проблем.

Знае ли министър Караниколов или множеството ни специални служби, които се грижат за националната сигурност на страната кой седи зад тази офшорна фирма? Официално твърдят, че не знаят.

Следователно след като е напълно законно едно офшорно дружество, за което никой не знае чия собственост е, то може да придобие военен завод в България. А зад подобна офшорна фирма може да седи всеки – от Делян Пеевски до всяка една терористична организация.