Според статистиката на австрийската полиция сирийските бежанци извършват по-малко от 10 % от сексуалните нападения. Афганистанците, които са горе-долу колкото тях на брой, са отговорни за шокиращите 50 % от всички случаи.

Напишете две думи в Гугъл – Afghane and Vergewaltigung – и пред вас се изливат ужасяващи инциденти. Жена със забавено умствено развитие в Линц, похитена, завлечена в апартамента на афганистански бежанец и изнасилвана, накрая успяла да избяга в банята му, да се заключи и докато той блъскал по вратата, да отвори прозореца и да се развика за помощ. Подобни случаи говорят за хладнокръвен хищник, планиране и предумисъл.

Други са просто озадачаващи. Обществените плувни басейни се сблъскват с епидемия от млади афганистанци, които решават, че е добра идея да се показват голи, свалят си панталоните и стоят, докато спасителите не ги изхвърлят и не получат забрана да се връщат отново. Да бъдем снизходителни: да предположим, че в някакъв момент един или двама от тези младежи вероятно са чули истории за нудистки плажове и са решили да се присъединят. Но това едва ли е обяснение. Сериозно, в чужда държава, в която законното ти пребиваване е под въпрос, няма ли да хвърлиш един бърз поглед наоколо, за да се увериш дали не си единственият мъж, които си развява така красотите, преди да демонстрираш поведение, което цял живот са те учили, че е немислимо? Стига, бе!
Плюс това, в рамките на часове или дни след пристигането им афганистанската бежанска

мрежа образова новодошлите

за най-важното, за да се ориентират в държавата: в кои служби да отидат и какво да кажат, когато отидат там, къде да кандидатстват за допълнителна помощ, къде да намерят безплатен подслон и т. н. Щом като могат да научат всичко това, значи са наясно и с подобаващото облекло.

Така че още веднъж: какво става? Защо се случва така? И защо афганистанци? В обръщение са няколко конкуриращи се теории.
Първата: „Напиват се“. Един от събеседниците ми, афганистанец от диаспората, който живее във Виена от десетилетия и работи като преводач в съда и съветник, и затова отблизо е запознат с тези случаи и замесените в тях хора, отхвърля категорично това обяснение. Според него по-скоро се е разнесла мълвата, че ако твърдиш, че си бил в неадекватно състояние по време на извършване на престъпление – включително под въздействието на алкохол или наркотици, – се брои за смекчаващо вината обстоятелство. Често, споделя той, обвиняемите не са посъветвани както трябва и изтъкват глупаво това извинение. Например, казват, че след две бири им е причерняло и не помнят нищо от по-нататъшните си действия. Тази теория също не обяснява защо афганистанците трябва да са по-склонни към сексуална агресия под въздействието на алкохол, отколкото другите млади бежанци със сходен произход.

Втората теория предполага объркване, причинено от сблъсъка на културни ценности. Тези млади мъже, според въпросната теория, идват от държава, където жените са просто тъмни силуети, напълно скрити под надиплените бурки. Изправени пред момичета по потници и къси панталони, те губят самообладанието си и хормоните им бликват. Тази теория, освен че е на границата да обвини жертвата, не изглежда никак достоверна. Отново, същата реакция трябва да бъде демонстрирана и от други младежи от строги ислямски общества, където разделението на половете е норма; защо само афганистанците реагират по този начин? И как това обяснява случаи като този със 72-годишна пенсионерка, която си разхождала кучето, когато била нападната, пребита и изнасилена от млад афганистанец? Или ученикът, отвлечен и групово изнасилен в Швеция от група афганистанци?

Всъщност, ако погледнем модела на атаките, веднага можем да отхвърли тази теория. По принцип предпочитаните жертви не се връзват със стереотипа на провокативно облечени млади жени, които объркан мюсюлманин от ултраконсервативна затънтена провинция възприема погрешно като развратни. Не, често пъти жертвите са майки с малки деца. Предполагам, че за насилника те изглеждат по-лесни, защото се предполага, че по-трудно ще се отбраняват, но може да пропускам и някой фройдистки аспект.

В скорошен случай, който предизвика огромен публичен отзвук, жена се разхождала в парка по мост над Дунав. С нея имало две деца, едното било едва проходила, а другото – в количка. Изневиделица й се нахвърлил афганистанец, съборил я на земята, хапал я, душил я и се опитал да я изнасили. По време на борбата количката се понесла към парапета и бебето за малко щяло да падне в реката. Докато второто дете гледало ужасено, жената смело отблъсквала нападателя си и отпрала качулката на якето му, благодарение на което австрийско полицейско куче го открило в последствие.

При друг инцидент две млади жени се разхождали посред бял ден в пешеходната зона на малко австрийско градче и бутали бебетата си в колички, когато изведнъж били нападнати от няколко афганистански бежанци. Нахвърлили им се, разкъсали дрехите им, но били задържани, преди да им направят нещо по-лошо. Явно е, че подобни събития предизвикват враждебност у обществото. Освен това е пределно ясно, че можем да отхвърлим теорията „били са пияни и не са знаели какво вършат“, както и решили са, че „жените си го просят“.

Европейците са врагът, жените им – законна плячка

Това ни води до трета, по-убедителна и доста тревожна теория – именно нея приятелят ми афганистанец, преводачът в съда, изтъква най-напред. Въз основа на стотиците срещи с тези млади мъже с огледа на професионалните си задължение през последните няколко години според него те са водени от дълбоко и трайно презрение към Западната цивилизация. За тях европейците са врагът и техните жени са законна плячка заедно с всичко останало, което човек може да им вземе: къщата, парите, паспортите. Законите им нямат значение, културата им е безинтересна и най-вече цивилизацията им и без това ще бъде покорена от ордата, на която те са копието. Няма нужда да се асимилират, нито да се трудят здраво, нито да опитат да си изградят почтен живот тук – тези европейци са прекалено мекушави, за да те накажат сериозно за престъплението ти и дните им са преброени.

И не са само сексуалните престъпления, отбелязва приятелят ми. Те вероятно най-много разбунват духовете, но умишлената коварна злоупотреба със социалната система е естествено следствие. Афганистанските бежанци, казва той, са по-склонни от всички останали да изиграят системата: да лъжа за възрастта си, да лъжат за положението си, да се правят на по-млади, на сакати, на представители на етническо малцинство, когато дори и умореното око на австрийски съдия може да различи чертите на хазара от тези на пущуна.

„Загубените” документи и влезеш ли веднъж…

Разбирам го. В хода на моето изследване срещах 30-годишни със семейство в Австрия, които се представяха за „непридружени малолетни“. Срещнах хора, които представяха стара автомобилна злополука като доказателство, че са били изтезавани. Научих за афганистанско семейство, което емигрирало в Унгария преди две десетилетия. Децата им били родени там и ходели в унгарски училище. Когато избухна бежанската криза, примамено от новините за всички произтичащи облаги, това семейство решило да приеме нова самоличност и да се отправи към Швеция, преструвайки се на чисто нови бежанци. Твърдели, че са си изгубили документите по време на „бягството“ си, регистрирали се под нови имена и намалили възрастта на децата си; майката се обявила за вдовица. Настанили се вече в удобна безплатна къща заедно с живия си и здрав баща – когото представили за чичо – с месечна социална помощ, те са доволни паразити, които изсмукват лековерните шведски данъкоплатци.

Западната правна система е педантична и процедурна, действа въз основата на правила и права, формуляри и документи и те смята за невинен до доказване на противното. На бежанците не им е трябвало много време, за да разберат как да се възползват от това.

„Стоят пред теб, оплешивели, с прошарени слепоочия и настояват, че са 18-годишни“, ми каза гневен австрийски прокурор. Понеже са си „загубили“ документите, единственият начин да се обори дори и най-абсурдното подобно твърдение е чрез скъпо лабораторно изследване. Ако нямаш документи и срам, можеш да заявиш каквото ти хрумне, после да се облегнеш назад и да чакаш системата да се опита да те опровергае. Ако получиш отказ, няма проблем: можеш многократно да обжалваш.

Стъпиш ли веднъж в Европа, е почти невъзможно да се отърват от теб; всъщност, буквално можеш да извършиш убийство. Ако съдът те признае за виновен за изнасилване, достатъчно е да го оспориш с довода, че ако те изпратят у дома, консервативното ти общество ще те убие за този срамен акт и тогава не могат да те върнат, защото европейският закон забранява екстрадирането, ако с него се застрашава живота на индивида. И убийци не мога да бъдат връщани в държави, които имат смъртно наказание или се знае, че съдебната им система е сурова.

(Следва – САЩ пресява мигрантите, Европа приема дегенерати, които създават банди. И не депортира за престъпления)

—

* Д-р Черил Бенард е била програмен директор на Инициативата за младежите в Средния изток и Инициативата за алтернативни стратегии към изследователския отдел за национална сигурност на корпорация „РАНД“.
Автор е на книгите:
„Граждански демократичен ислям“,
„Построяване на умерени мюсюлмански телевизионни мрежи“,
„Мюсюлманският свят след 11 септември“,
„Битката зад жицата“,
„Американски операции, свързани със затворници и задържани“
и „Евроджихад: модели на ислямистка радикализация и тероризъм в Европа“.
„Граждански демократичен ислям“ е една от книгите, открити в библиотеката на Осама Бин Ладен след завладяването на укритието му.