Настъпило е всеобщо изперкване! Държавата кара в насрещното платно. Моля ви, спрете я, искам да сляза!

Народът се весели като за световно и не му е за първи път. Отпишете ме от него, че ще му е за последен!

Всички заедно не сме си пили хапчетата. Защото всеки е изпил тези на съседа. А неговите са не той да е добре, а съседът му да е зле.

Пресушаваме чаши, пълни с вино, ала не от глухарчета, а от мъзга на глухари в любовен период.

Затова сме затворили очи и токуваме - току така, току онака и ни става все по-лошо. Става все по-лошо в страната ни.

Но тя се управлява така, че държавата кара в насрещното платно. Кара ли казах?

Всъщност - караше. Защото както я е подкарала, няма как да не я докара дотам - да се говори за нея в минало време. Жалко само, че не можах, докато можех, да сляза от нея. Както каза снощи мой приятел, когато с горчиви мисли пиехме блудкавото квартално кафе:

- Един-единствен път в живота си закъснях - да се махна навреме от тази територия...