Правната комисия в НС прие на първо четене законопроекта на ГЕРБ за въвеждане на мажоритарен вот в два тура, внесен в края на миналия парламент като "съобразяване с волята на народа" след референдума на Слави.
Инициативният комитет, издигнал кандидатурата на настоящата кметица на столичния район „Младост" Десислава Иванчева и част от подкрепилите я организации оттеглиха подкрепата си към нея и се разграничиха от действията й.
Двете събития на пръв поглед може и да нямат много общо едно с друго, освен деня на случване, но ако се вгледате по-внимателно, ще откриете дълбоки връзки помежду им.
Десислава Иванчева е мажоритарен избор на жителите на "Младост" и директен израз на волята на суверена. Същият суверен поиска да има този мажоритарен избор и за депутати, за да може да си избере 240 народни представители, близки до волята му. Близки на думи - вероятно, близки на действия - едва ли.
Колко ли пъти ще чуем думите на Георги Кадиев "Направихме перфектната кампания за грешния човек" в бъдеще е почти риторичен въпрос.
Трябва да сме наясно, че мажоритарна система не е вредна, както твърдят някои. Не е и лек за всички родни проблеми, както предполагат други.
Само за седмица в две от страните с такава система (Великобритания и Франция) се проведоха избори. Френската мажоритарна система е на път да осигури на новия президент Макрон стабилно парламентарно мнозинство. Това я прави "добра" в очите на мнозина. Същите щяха да я смятат за "ужасна", ако вместо Макрон даваше цялата власт в ръцете на Льо Пен. Британската система не успя да спаси мнозинството на Тереза Мей, но лиши от парламентарно представителство UKIP. Същата обаче вероятно ще вкара във властта популистите от Демократичната юнионистка партия. Добра или лоша е въпрос на гледна точка.
В крайна сметка мажоритарната система е просто начин за избиране на народни представители.
Някои я пречупват през сметките колко партии ще останат в парламента и ще получи ли ГЕРБ по-лесно голямо мнозинство. На теория резултатът е един. На практика никой не може да предвиди какво ще се случи след 2, 5 или 10 години. И дори след няколко месеца. Иначе ГЕРБ щяха да спечелят президентските, а БСП - парламентарните избори. Американците, създали електоралния колеж, не успяха да прогнозират Тръмп, та ние ли...
А и партиите, добрали се до НС, са само щрих към общото качество на политиката у нас.
Ако ДСБ, СДС, "Да, България", АБВ или някоя друга от извънпарламентарните партии имаше 150 експерти във всички области, способни да смаят нацията с идеите и уменията си, все щеше да се чуе покрай изборите и може би щяха да имат резултат, достатъчен поне за прескачане на 4-процентната бариера.
На практика обаче те са точно толкова, колкото в ГЕРБ, БСП или ДПС - четирима, петима, с много компромиси - десет. Иначе щяха да съставили по едно правителство в сянка и вече да са накарали народа да съжалява, че ги е оставил извън властта. Това обаче няма как да се случи. Затова избирателите обикновено съжаляват и за избраните, и за тези, които вървят в комплект с тях. Справка - жената на президента, за която никой не е гласувал нито мажоритарно, нито пропорционално.
Тези, които избраха Иванчева за кмет на "Младост", ще я търпят още няколко години.
Мажоритарният вот, също като пропорционалния, е за цял мандат. А нещата няма да се променят, докато заменяме едно квадратче с друго в ИК. И докато едни депутати слагат "Не подкрепям никого", а други искат да се махнат квадратчетата с еднакви номера, за да не се случва повече 15/15, спокойно можем да перифразираме народната приказка "Тури му пепел" на "Тури му квадратче".
