Чета и не вярвам на очите си...

Нима това е възможно да излезе от устата не на кой да е, а на премиера, и то вече за трети път, на страна, която вече повече от десет години е член на Европейския съюз...На съюз, който само при намек дори за употреба на нацистки термин запраща употребилия го мигом на бунището...Има неща, които в този свят не се прощават.

Било нормално да си правиш такива "шегички" на ...такива места...

Г-н премиер, Вие изобщо вдявате ли какво сте изрекли?

Все още не мога да повярвам.

Вестник "Сега" е сериозна трибуна и аз не мога да приема, че тази публикация в него е някаква фалшива новина....Защото с такива неща шеги никой и никъде в нормалния свят на 21 век не си помисля да прави...

Та на такива места човешкото сърце може само да ...изтръпне...Освен ако не е лоясало от безчувствие...

Господи, докъде сме стигнали...

Не, не, не мога да повярвам....

Ей, хора....Майко мила...

В какво всъщност сме се превърнали...

Било нормално, според премиера, на такива места да се шегуваме така...

И то, забележете, по време на ...командировка...Тоест, платили са ти, платила ти е държавата, платил ти е байчето на село с изтърбушената от липсата на зъби уста дупка, този най-беден европеец, платили са ти в крайна сметка с живота си и тези милиони изгорели трупове в газовите камери на Бухенвалд, зa да си развяваш ти байраците по "гадната"капиталистическа чужбина, по тая "толерастка" земя, която обаче иначе хубаво мирише, за да поздравяваш ти по хитлеристки и да се шегуваш с труповете в газовите камери на проклетия концлагер...

Да си командирован, за да се ...шегуваш със смъртта...

Българи, проумявате ли какво всъщност си причинявате - на вас, но и на поколенията след вас, приемайки ей-така, лежерно и с усмивчица тези страшни думи не на кого да е, а на ...водача си...

Та това е колективна травма, чиито белези ще бъдат носени и плащани от поколения българи напред във времето...В тъжното българско време, което май няма свършване...То и без това немалко западняци ни мислят за бавноразвиващи се, а сега...

Какво ли ще каже фрау Меркел, кой ли ще го погали по главата този път..
Аз лично нямам думи след тези думи.

Всъщност кому са нужни моите думи на един потресен писател? Та колко струват в страна като нашата думите на един творец срещу думите на един овластен, който само с един подпис ти дава ...кокал...

Думи от едно изстрадано сърце срещу ...кокал...Кое е за предпочитане, а, народе мой...

И изобщо нужни ли са думи на моя народ...

Освен тези, които коментираме сега тук...

Той, народът ни, просто си ги харесва тези думи, и то казани така, както са казани от боготворения от него водач...

Харесва си просто оглозгания кокал...