За онези, които още не са възприели мъртвешкото убеждение, че „нищо в България не може да се промени", остава само една надежда - че някой отвън ще принуди управляващите поне малко да се заемат с проблемите на страната.

Че предизборната кампания е в ход, е съвсем видимо. Медиите изобилстват от платени репортажи, които най-често изобразяват партийните лидери като народополезни дейци, които подаряват цветя за осми март или поемат ангажименти за благоденствие.

Всичко това е очаквано и не е изненадващо. Зад тази кампания, която е регламентирана по закон и дори в някаква степен необходима, обаче започна друга, която цели да проведе профилактична подготовка за онова, което ще се случва след изборите.

Тя трябва да послужи за спирачка на всички опити за реформи в съдебната система, в случай, че след вота някой реши да се заеме със същинските проблеми на страната и най-вече с липсата на върховенство на правото.

Паралелната кампания

Впрочем, самата паралелна кампания илюстрира именно тази липса. И ясно сочи, че всеки, който се опитва да разобличи модела на политическа, бизнес и медийна зависимост в съдебната власт, ще бъде публично опозоряван. Нещо повече - ще бъде преследван за мнението си и репресиран с болшевишки средства.

Става дума за поредица материали от последните седмици, появили се в сайтовете "Блиц", ПИК и вестниците от медийната империя на Пеевски - "Монитор" и "Телеграф", както и в "Труд" (разбира се, без автор), в които паралелно с евродепутата Емил Радев (излъчен от ГЕРБ), в различна степен и форма се твърди, че мониторинговите доклади за правосъдието и вътрешните работи на България са необективни и некомпетентни.

Според изданията, документите се пишели от няколко еврочиновници и служели за дискредитиране на страната ни в ЕС. Те трябвало да послужат и като оправдание за отпускането на външно финансиране на неправителствени организации, наблюдаващи правосъдието у нас.

Съветникът в делегацията на ЕК в България Юри Тавание пък е наричан с всякакви епитети – от доносник на ЦРУ до некомпетентен чиновник.

Европейската комисия вече отхвърли обвиненията с официално становище, но тази информация остава извън полезрението на изданията, на евродепутатите, замесени в кампанията, и членовете на Висшия съдебен съвет от Цацаровото мнозинство.

Освен Тавание, в медиите, близки до Пеевски, яростно се атакува председателят на ВКС Лозан Панов, както и членът на ВСС от съдийската колегия на съвета Калин Калпакчиев.

Десетина часа след като в "Труд" се появи поредният материал без подпис със заглавие "Пост-истината застигна Лозан Панов, да се готви Калпакчиев", в Съдийската колегия бе внесено предложение срещу Калпакчиев от представляващия съвета Димитър Узунов и представителят на мнозинството Галя Георгиева.

Узунов е наричан „човекът на Бойко", а Галя Георгиева често обвинява Калпакчиев в акции по оклеветяване на главния прокурор и ВСС. И двамата са част от мнозинството, прокарващо вижданията на главния прокурор Сотир Цацаров. Същото мнозинство, което не сметна за необходимо да се занимае по същество с препоръките в мониторинговия доклад на Брюксел за състоянието на съдебната система у нас.

Подмолна кампания, паралелна с предизборната, тече в момента

В предложението, внесено от тях, се иска на следващо заседание на Съдебния съвет да бъде обсъдено "дали е застрашена независимостта на съдебната власт, след като член на ВСС се среща и демонстрира близост с "партиен лидер" (Христо Иванов) и с "подведено под дисциплинарна отговорност лице" (съдия Мирослава Тодорова).

От инициативата, подета веднага след зададения тон от пеевските медии, изобщо не става ясно как въпросните срещи, които са били съвсем явни, а не в кьошета и кабинети (както обикновено сме свикнали да се вземат решенията на ВСС) са опозорили съдебната власт. Също както от публикациите, посветени на мониторинговия механизъм, не става ясно с какво точно е наклеветена страната ни от „шпионина на ЦРУ".

Целта

Едно обаче е кристално ясно. И то е целта на кампанията – тотално да бъде дискредитиран единственият механизъм, който може да насочи вниманието на страната към проблемите ѝ.

В тотално дискредитираната среда, в която политическият, медийният, а до голяма степен и съдебният модел са корпоративни, наблюдението на съдебната ни система от ЕК е последният фактор, който може да принуди управляващите, които и да са те, да вземат някакво отношение по случващото се.

И да насочи общественото внимание към даден проблем, както се случи с последния доклад, който акцентира и върху свободата на медиите у нас.

За онези фигури в публичния ни живот, които все още не са загубили чувствителност и все още не са станали част от мъртвешкото спокойствие, примирено с убеждението, че „нищо не може да се промени", остава едно единствено упование - че някой отвън, някой, който не е част от националната омерта, достатъчно авторитетно ще дефинира проблемите.

И това ще има тежест у нас. Така че да се стигне поне до онези спорадични мерки, които се вземат от немай къде след всеки мониторингов доклад.

Ако и този авторитет се разклати, ако и той бъде дисквалифициран, апатията е на една крачка разстояние. А хората, които все още се опитват да правят малки крачки, за да подобрят средата, има опасност да се откажат от борбата за каквато и да било публична кауза – политическа, медийна или съдебна.

Най-подходящият период за подобна атака е настоящият – предизборна кампания. Когато партиите от мейнстрийма се борят за народната любов и най-добре дочуват „скръцването" със зъби на медии и олигарси.

И когато зад театралната завеса от предизборни обещания лесно могат да бъдат скрити предстоящите решаващи избори, но не парламентарните, а съдебните – например вотовете за Висш съдебен съвет и предстоящия избор за председател на Върховния административен съд.