Тази предизборна кампания ще надмине предишните по много неща, но едно е сигурно. По абсолютната глупотевина, която ни залива от няколко седмици. Не си щадят силите партийни босове, подбосове и обикновени активисти.

Гълъбите и ястребите в задочния диалог между Корнелия Нинова и Бойко Борисов издават безпомощност. „Джентълменът” от Банкя не спря да повтаря, че е супер възпитан, защото майка му била учителка. Затова не отговарял на Нинова с езика на улицата. А уж не знаел езици...

В един от анимационните филми „Блонди” униформен портиер се обръща към героя Догууд със „сър“. Догууд толкова се надува, че не може да се насити да минава през въртящата се врата. Струва ни се смешно, но човекът наистина искал да го признаят за велик лекар, пилот изтребител, капитан на кораб, а не да е обикновен измамник.

През 1999 г. Учените от Университета Корнел, Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, публикуват книга, в която описват когнитивно изкривяване, станало известно по-късно като „ефект на Дънинг-Крюгер”. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да ги подценяват. Изследването е предизвикано от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Обирджията бил сигурен, че след като лимоновият сок се използва като симпатично (невидимо) мастило, то тогава и лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер били шокирани от пълната увереност на Уилър, че ще е невидим, макар, че не бил глупак. Дънинг обяснява: Странно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Нещо повече, тя ги тласка към неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те припознават като знание.

Милите Дънинг и Крюгер! Да бяха дошли в България, щяха да напишат повече томове от Болшая советская енциклопедия и Британика – взети заедно.

От хилядолетия се шири мнението, че всеки родител мисли само доброто на децата си. Това вече не е сигурно.

Жаблянов от БСП вика: България трябва да преразгледа договора за участието си в НАТО. Не можело да се подвеждаме по някакви си прибалтийски държави, на които нещо не им хрумнало да не харесват Русия, аргументира се активистът социалист.

Не е редно да се дават съвети на големи хора, но понякога се налага. Преди да се изказват за ЕС, НАТО, Русия, САЩ, Брекзит и демокрацията – лидерите на БСП да звънят на децата и внуците си. На тия в чужбина или на станалите крупни бизнесмени тук. И да ги питат: Ванкувър или Владивосток? Лондон или Магнитогорск? Чикаго или Улан Уде?... Нищо друго. И да си записват какво чуват от другата страна. Толкоз.

Нахалството понякога помага, но предозирано е грях. Също както джентълменството на Борисов.

Русофилите продължават да се самонавиват, че обичта към  Пушкин и Достоевски е равна на обичта към Путин. А то си е „ефект на Дънинг-Крюгер”. Да бяха отворили и „Одески разкази” на Бабел, но не смеят, защото там пише за руската мафия, а Сталин убил автора като муха, защото го дразнел с интелигентността си.

На пръв поглед предизборната кампания изглежда забавна и дори смешна. Внимавайте обаче на какво се смеете. Утре вечерята и дори животът ви ще зависят от пишман смешниците. Те са готови да играят и Червената шапчица, само и само да ви отмъкнат гласа. След това ще се намърдат и под чаршафите ви, за да изследват мнението на чепа и вагината за НАТО, ЕС, Путин и Тръмп, да речем. Като начало. Ще го нарекат „социална програма” и ще си раздадат бонуси и ордени. А вие ще изпуснете едно смаяно „Ох” и ще се чудите откъде ви е дошла тази напаст. От изборните бюлетини, драги сънародници, от тях. Ебах му майката, ще е втората ви реакция, но ще е много, много закъсняла. Фатално закъсняла. В такива случаи други прибягват до революции, но нас в тази област не ни търси.

„Канарчето” Евгени Михайлов се сгодил за Лютви Местан. Ако влезе в парламента, ще вдигнат и сватба, и първа брачна нощ, и кръв по чаршафите – както е по традиция.

Сладката ракия ще се пие в съпровод на зурни. Може да е слух, а може и да не е, но хора от ДОСТ се хвалели, че от Анкара отвързали кесията, само и само да бият ДПС. „Канарчето” ще да чуло тази клюка.

Някои пък се смеят на политолога Антон Тодоров. Бил написал книгата „Шайката. Бойко, Росен, Цецо и другите”, а сега ходел като жива реклама на ГЕРБ. Книгата начева с: Who the f... is Boyko Borisov? А по-нататък пише: Четири години те управляваха България и я повлякоха към дъното. Говореха за морал, а самите тънеха в пороци и корупция. Работеха и живееха като "шайка" - персони, обединени от престъпна цел. Е, къде тук е изненадата? Да не би на вас, ако ви направят предложение, на което не можете да откажете, ще откажете? АнтонТодоровци са поне 2 млн българи, ама не си признават. Всички обичат Левски, но като мине 19 февруари и звънят в конака... Или на Бойко.

И ДПС се готви за победа. Затова в редичката на Данчо Ментата, Камен Костадинов, Христо Бисеров и най-личният хороводец Делян Пеевски, привлякло Слави Бинев. Баш юнак на коня, с талант да открива къде са заровени рублите, както ония прасета дето издирват трюфели. Трябва само да се свърши една работа – да се подкрепи есхумацията на енергийните проекти. Слави Бинев бил „Белославски преметач”, пише някакъв завистник в мрежата. Това било гълъб, който прави лупинги във въздуха и е средно едър. Много приличал на „Ориенталския преметач”. Което обяснява защо Бинев се оказа в ДПС. Руското радио „Ехо Москвы” съобщило онзи ден, че над Кремъл гълъби преметачи сътворили шоу. Десетина минути опашката пред мавзолея на Ленин, вместо напред, гледала нагоре. От което пострадали очилата на половината зрители.

Счетоводството на Кремъл било сезирано да отпусне хонорар на авторите на шоуто. Коминтерновска традиция, както се казва...  

Кампанията на БСП пък все повече заприличва на някогашните спектакли на Аркадий Райкин. Скечовете следват един след друг, а публиката лее сълзи като река Москва.

Сещам се, че в спомените си комикът разказва, че когато бил на 29 години, пил шампанско със самия Сталин. Години наред ме втрисаше, когато си припомнях тази наздравица, твърди Райкин – генералисимусът го гледал в очите от метър разстояние. А приятел на Райкин въздишал: С теб сме големи ахмаци: нито сме опасни, та да ни пратят в Сибир, нито тарикати, та да ни вербува КГБ. Не е ясно кампанията БСП за кой приз се бори.

Попитали радио Ереван: Може ли комунизмът да победи в Швеция? – Може, но ще е много жалко... – отвърнали от радиото.

Затова внимавайте с доверието в обещанията. За да не плачете, когато усетите чуждо присъствие под завивките...

Като им видиш кандидат-листите, не ти трябва глупомер. Какво правят там обаче хора като Тома Томов, Елена Йончева, Калин Вельов, Евгени Михайлов, Георги Марков, Антон Тодоров, Иво Христов и пр.? Материална недостатъчност ли ги тласка към политиката, която иронизираха и критикуваха до онзи ден? Или наистина си вярват, че могат да променят нещо точно по този начин? Би било много обидно за самите тях, ако го твърдят. А може би търсят препитание. Което вече не е смешно.