МВР има един куп проблеми, но ръководството му реши, че връзката с гражданите е най-сериозният
Голяма работа, че познавам кварталния, ако МВР не може да разкрие кой ме е обрал. Но някъде в Министерството на вътрешните работи явно има човек или група хора, които смятат подобна измишльотина за ужасно добра идея и я представят със сериозен тон. Излиза, че доверието на гражданите към полицията може да се повиши, ако гражданите се запознаят с кварталния! И това навярно трябва да се превърне в задължителен ритуал?
Само че гражданите не искат да познават полицията си. Защото досегът с нея обикновено носи разочарование.
Доказателството е в процента разкриваемост на кражбите - 37% според последната статистика, публикувана на сайта на МВР. Това са около 7 хил. причини годишно никой да не иска да ги познава. А разнасянето на листовки с имена и телефони няма да накара гражданите да харесат МВР повече, това е сигурно. Но би помогнало, ако полицията започне да разкрива престъпления. Разбира се, нужни са далеч по-големи усилия от това да принудиш кварталните инспектори да обикалят с наръч листовки. Те няма как да откажат, все пак работят в система, в която властва единоначалието, по силата на което министърът заповядва. Тъй че щат - не щат, ще разнасят книжнината по входове на кооперации и къщи.
И могат да продължат да го правят години наред, без особена полза. Много по-полезни биха били, ако уплътняваха работното си време за събиране на доказателства и за пазене на обществения ред. Но за служебното ръководство на МВР това явно са второстепенни задачи, щом първата им стъпка бе акция "Запознай се с кварталния".
Ето какви могат да бъдат ползите от запознанството. Гражданите вече ще могат да ругаят конкретен служител, с конкретна физиономия и име вместо неработещата институция с анонимни служители. Файда има и тя е очевидна - няма да се петни името на системата, а само на отделни хора. Не е малко. Втора полза - може рязко да скочат сигналите за корупция. Казвам го съвсем сериозно. В листовките, които кварталните раздават, са посочени телефоните на "Вътрешна сигурност", която работи по подобни сигнали. Ако се намерят достатъчно ядосани граждани, МВР ще може да отчете повече сигнали, съответно доверие към антикорупционната си политика. За присъди тук не се говори, те са задължение на други институции.
Останалите телефонни номера, посочени вътре, на оперативната дежурна част (ОДЧ) в районното управление и в областната дирекция будят по-скоро смях. Кой човек в напрегната ситуация ще се сети да звъни в ОДЧ-то?!? И защо имаме национален спешен телефон, ако трябва да търсим номерата на 28 областни дирекции и над 170 районни? Никой не говори за проблемите в 112, където заради лошите условия на труд има постоянно текучество на хора, а операторите записват сигналите на ръка като преди 30 години, но пари ще се намерят всички панелки да бъдат облепени с брошурки.
Обикалянето по блокове и къщи със списък на телефонни номера е инициатива, достойна да влезе в списъка с несвойствените за полицията дейности. За тях се води дори статистика. От нея става ясно, че около 11% от полицаите губят по почти три часа за такива неща - обиколки на адреси за връчване на актове, помощ на други държавни органи и т.н. На фона на тези числа една допълнителна разходка из квартала не е кой знае какво. Малко по иначе стои въпросът с малките и отдалечени населени места.
Там един полицай отговаря за няколко села. Но ръководството предвижда тъкмо това. Шефът на политическия кабинет на Пламен Узунов - Николай Крушков, обеща, че всяка баба ще получи листовка. "В рамките на седмица уважаемата баба в с. Баница ще има такова писмо и аз мога да ви уверя от името на ръководството на МВР". Със сигурност всяка самотна възрастна дама ще се почувства по-сигурна, ако полицаят лично дойде и остави телефонния си номер. Освен ако не знае, че същият полицай няма достатъчно бензин в патрулката и че районното не може да му отпусне още, за да навестява и нейната улица. Затова всеки месец местният полицейски шеф получава дарение от общината
Независимо колко е бедно кметството, то трябва да подари бензин на МВР, защото иначе патрулка просто няма да има. Едва ли бабата знае, че годишно в МВР потъват над 1 млрд. лв., но въпреки това пари за гориво няма. Дават се предимно за заплати, а след всяка реформа резултатът е, че се харчи повече от преди. И никой не може да каже защо. Във всеки случай не е заради разкриваемостта на престъпленията. От години тя се е бетонирала на едно и също ниво. И не се покачва. Това също никой не може да обясни.
Вярно е, че акцията с листовките трябва да приключи само за седмица, допълнителното натоварване не е чак толкова голямо. Но не е там въпросът. На фона на ужасно многото нерешени проблеми служебното ръководството на МВР се захваща с подобна инициатива, от която няма да излезе нищо освен купища похабена хартия. А междувременно заради ниското доверие в МВР в съд и прокуратура, населението по градове, села и паланки взема правосъдието в свои ръце.
Автор: Самуил Димитров ("Сега")
