Румен Радев се оказва в безпрецедентна ситуация. И именно първите му действия по назначаване на служебен кабинет ще бъдат определящи за мандата му. Защото ще покажат какъв президент ще бъде той.

След повече от седмица трепетно очакване на имагинерен реформаторски кабинет, развръзката на политическата криза в България изглежда съвсем предвидима. Второ правителство в рамките на 43-то Народно събрание няма да има, а предсрочните избори ще се проведат по всяка вероятност в края на март или началото на април. Кабинетът "Борисов" ще продължи да управлява в оставка до встъпването в длъжност на Румен Радев, след което новоизбраният президент ще назначи служебен кабинет.

До въпросната развръзка се стигна, след като настоящият президент Росен Плевнелиев отстъпи на новоизбрания държавен глава правото да назначи служебен кабинет. Ако не беше го сторил, България щеше да се озове в странната ситуация да има две служебни правителства - едното само за Коледа, а другото за след празниците, което да подготви предсрочните избори. В условията, в които се намираме, подобен сценарий би имал една-единствена развръзка. Още напрежение и още разделение, които без преувеличение биха довели ситуацията до абсурд, тъй като цялата предизборна кампания би преминала под този знаменател: защо единият президент е назначил даден премиер или министър, а наследникът му го е заменил с друг. Такова стечение на обстоятелствата, разбира се, би било изключително изгодно от партийна гледна точка. Защото би подхранило омразата сред политиканстващите агитки, сред феновете на една или друга формация. Но би заглушило всякакъв опит за провеждане на смислен дебат за реалните проблеми на България. Проблеми като корупцията, която запушва институциите, като ниското качество на образованието, като недопустимите обвързаности между бизнес, политика и съдебна власт. Все теми, предпоставящи задкулисните договорки в българския публичен живот. Теми, чието обсъждане не е в полза на нито една от системните партии (по Цветанов).

Предизборен плакат на Радев

А Румен Радев? Макар че взе предварително медийна награда за политик на изминаващата 2016 година, той все още не е излязъл на политическата сцена. Неговата първа поява на нея ще се състои именно в назначаването на служебен кабинет. А от състава на това правителство ще стане ясно дали новоизбраният държавен глава разпознава истинските проблеми на България.

Да си припомним

По време на предизборната си кампания уж независимият кандидат на БСП сътвори няколко, меко казано, неуместни ситуации. Присъства например на събитие, на което бе изгорено знамето на Европейския съюз. А в светлината на обясненията му за отпадане на санкциите срещу Русия редица въпроси повдигат и твърденията му, че членството на България в ЕС и в НАТО трябва да бъде преразгледано така, че страната да налага активна позиция.

Всичко това може да бъде отдадено на партийно оцветената му кампания, в която зад неговото рамо неизменно надничаше я Илияна Йотова, я Корнелия Нинова. Тепърва ще става ясно дали Радев ще се придържа към налагания от социалистите политически модел. Първият лакмус обаче няма да бъде самата президентска администрация, а съставът на правителството, което трябва да преведе страната до следващите избори и по възможност да наложи определящите за България теми - върховенство на правото и борба срещу корупцията.

В този смисъл бившият началник на ВВС има пред себе си уникален шанс да се докаже като държавник. Или да се провали грандиозно още в първите си дни на Дондуков 2. Засега шансовете не изглеждат в полза на Радев.

Зигзагообразните му движения

С цел съхраняване на личния си имидж новоизбраният президент отказа да сподели отговорността за съставяне на правителство с Росен Плевнелиев. И ако допуснем, че това е разбираемо от гледна точка на пиара, то версията, че още не е встъпил в конституционните си задължения, издъхна веднага заради официалното му изявление, излъчено от националната телевизия. Без да иска, новоизбраният държавен глава изпадна в институционално двусмислие - хем отказва да се занимава с кабинет преди 22 януари, защото няма конституционни правомощия, хем се обръща към нацията преди формално да е придобил това право.

Към това трябва да прибавим и странния политически лупинг, който Радев извърши по време на предизборната кампания. Лупинг, с който показа, че ако трябва да избира между независимостта и вижданията на БСП, по-скоро би се спрял на второто.

Публично известен стана случаят, в който демонстрираният от Радев устрем за съдебна реформа премина за по-малко от 24 часа. Само ден след като прегърна идеите на гражданската платформа "Правосъдие за всеки" за намаляване правомощията на главния прокурор, Радев изведнъж се разграничи диаметрално от тях и пое по партийния курс, следван от БСП в последните две години. "За мен мнението на главния прокурор е определящо", каза тогава Радев.

Разбира се, зигзагообразните му движения могат да бъдат отдадени на безпрецедентната ситуация в България. Но е ясно, че съвсем скоро ще разберем какъв президент ще бъде той - дали ще постави основополагащата тема за върховенството на правото, която ужасява и ГЕРБ, и БСП, или ще се придържа към стремежа на „системните партии" да пазят системата такава, каквато е. В този смисъл съставът и действията на назначения от Радев служебен кабинет ще зададат тона не само за изборите, а за целия му президентски мандат. В който, ако политическата действителност си остане такава, Радев навярно ще трябва да назначава не един служебен кабинет.