Няколко конкретни случая от последния месец ясно показват, че Сотир Цацаров следва вече установен политически модел. А именно: модела "Цветанов". Крайната му цел е една. И е видима с просто око.

Няма как да е забравено – твърде скоро бе денят, в който наред с репортажите за изборите и референдума в централните информационни емисии се появи и едно интервю с главния прокурор Сотир Цацаров. В него той държа семпла политическа реч за националното допитване.

Преди броени дни пък същият този главен обвинител се срещна с шоумена Слави Трифонов. След разговора им стана ясно, че двамата имали доста общи възгледи. Веднага след това се появиха всевъзможни шеги, че след като Цацаров е подкрепил мажоритарното гласуване, в парламента веднага се е събрало конституционно мнозинство за приемането му. Впрочем, това, че в прокуратурата има папки за всеки участник в обществения живот у нас, чрез които може да бъде прокарано всякакво решение, е слух, който звучи достоверно. И за който обаче няма никакви официални потвърждения.

Изявите на Цацаров

Изявите на Сотир Цацаров от последния месец обаче са еднозначно потвърждение за неговите политически амбиции. Амбиции, които нямат общо с формалното управление на държавата. Амбиции, които дават възможност на всевластната фигура на главния прокурор да упражнява натиск върху политическата власт и в крайна сметка тя да взема решенията си под диктат.

В този ред на мисли дори няма смисъл да бъдат споменавани последните активности на държавното обвинение, свързани с министрите в оставка. Както обикновено, шефовете на ведомства влязхоха в ролята на клиенти на правосъдието едва когато се озоваха "в оставка".

Впрочем, в подобни несигурни времена на фактическо безвластие и ежедневни трусове, породени от политическата нестабилност, чудесно покълват и избуяват истинските политически амбиции. За жалост те остават скрити и невидими на фона на общата обърканост и разместване на пластовете.

И в случая изобщо не става дума за референдума на Слави Трифонов, който е само маловажен щрих към амбицията за дирижиране на процесите в България, проявявани от страна на главния прокурор.

Съдия Мирослава Тодорова

Докато президентът раздава мандати на партиите, които те връщат, и докато държавната машина се подготвя за поредните предсрочни избори, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарно производство срещу съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд. Решението бе взето по предложение на Инспектората към ВСС, който пък през пролетта е бил сезиран от главния прокурор Сотир Цацаров. Предложението бе внесено като извънредна точка от председателя на дисциплинарната комисия Галя Георгиева, която е сред най-близките до главния прокурор. Тя настоя то да бъде обсъдено без отлагане, защото изтича давностният срок за образуването на производство. Това е вторият сигнал срещу съдия, подаден от Цацаров. Първият съвсем "случайно" бе срещу бившия заместник-министър на правосъдието Петко Петков (заместник на Христо Иванов) и това стана повод той да не бъде назначен като постоянен преподавател в Националния институт по правосъдието.

Сигналът срещу Тодорова е по конкретно дело - искане за разкриване на банкова тайна, което тя е забавила с три седмици. От своя страна тя е изпратила възражения, в които е изложила доводи за натовареността си. Освен това съдия Тодорова предполага в тях, че Инспекторатът е извършил проверка и на продължителността на предварителната проверка на прокуратурата по този казус, която се оказала по-дълга от работата на съда. Отбелязва още, че в много по-кратък срок е установила повече обстоятелства, отколкото самата прокуратура. Това, разбира се, не се взема под внимание.

Редом с това на заседанието си във вторник съдийската колегия разпореди на инспектората да провери изцяло СГС и СРС за забавени дела, макар че и двете съдилища наскоро бяха обект на такива проверки. Това се случва две седмици след като органът отказа да порицае главния прокурор Сотир Цацаров за разпространените от кабинета му неверни данни за забавени дела в двете съдилища.

Междувременно в Районния съд започва и трета проверка, насочена срещу работата на председателя му Методи Лалов, който открито критикува отказа на ВСС да види проблемите в съда.

Ден по-късно стана ясно, че районият съд в София излиза на протест. Повод за безпрецедентното им недоволство е отказът на кадровиците в съдебната власт да вземат предвид свръхнатовареността на най-големия съд в страната.

Наръчник по подчиняване на съда

Този проблем на СРС не е от вчера. Напротив – той е известен от дълги години в общественото пространство. В този смисъл е добре познат и на органа, който е служебно задължен да търси решения - ВСС. Преследването и наказването на съдиите заради това, че гледат с десетки пъти повече дела от физическите им възможности, което е и същинската причина те да не са в състояние да изпишат съдебните актове в срокове, не е решение. Това е форма на терор над тях. А този терор, чиято ярка илюстрация е случаят "Мирослава Тодорова", има ясна и конкретна цел.

Този терор поддържа атмосфера на срам и страх. А тя е единственото оръжие на клиентелистки настроената съдебна номенклатура, която се е усетила застрашена. Разбира се, примерите за подчиняване на съдебната система не свършват дотук. Те се съдържат и в напълно видимата агресия към ръководството на СГС, което вместо да бъде подкрепено заради радикалните мерки срещу корупционните практики на предходното управление, е поставяно ежедневно под масиран "огън" от страна на кадровиците на съдебната власт.

Действията на Цацаров, както и на напълно подчинения от него Висш съдебен съвет са недвусмислено доказателство за важността на разделянето на двете колегии в съвета и "ограничаването" на действията на прокурорската квота с политически представители в нея. Въпреки, че измененията в тази посока бяха половинчати, агресията, с която главният прокурор води битки със съдиите, показва ясно, че посоката е вярна.

Впрочем, случаите от последните дни сочат, че Сотир Цацаров следва вече установен политически модел. А именно: модела "Цветанов". Който също опита да пречупи независимостта на съда чрез атаки срещу Мирослава Тодорова. Действията на главния прокурор, които повтарят стъпките на бившия вътрешен министър, са съвсем обясними – моделът все пак е зададен от ексследователя, неуспял шеф на ДАНС и депутат от ДПС – Делян Пеевки. Който също има лична квота – в неговия случай даже семейна – във ВСС.

Крайната цел е една. И е видима с просто око – идната година се избира председател на Върховния административен съд. Тази длъжност в момента е заемана от Георги Колев, чието назначение би трябвало да се помни, тъй като не бе отдавна. Историята се повтаря. А за да не бъде изобличавана, необходимо условие е софийските съдилища да бъдат подчинени. Тотално.