Младите няма как да помнят, но до преди 27 години комунистите (тогава БКП, после БСП) ни убеждаваха, че те са ни дали образованието, апартаментите, колите, заводите и всичко, което притежаваме. Надпреварваха се министри, партийни секретари и кооперативни трудещи се да тръбят, че без партията-майка Слънцето няма да изгрее. Имаше и песен ''Слънце е нашата партия, ние сме нейни лъчи...'' Днес, тази безумно идиотска пропаганда за партията - майка ни предлага ГЕРБ. Те ни дали пътища, пречиствателни станции, фондове с европейски пари и световния мир. Как стана така,че БКП се прероди отново, маскирана като дясна партия? Нормалната десница не може да е продукт на олигархичната власт. Тя трябва да бъде модерна и справедлива възможност за прогрес на индивида! Днес, хората са смачкани, а претендиращите за дясно са на хранилка при диктатора, който е окупирал всичко. България е свободна държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Ние имаме своята демократична история от правителствата на Ляпчев, Малинов и Стамболов, когато сме доказали, че можем да вървим рамо до рамо с развитите европейски държави. Ние сме в Европа и освен фасадата, трябва да възвърнем и съдържанието на тази дума, която освен географско понятие, е символ на просперитет, свобода, култура, прогрес и достоен живот на хората. Днес, под въпрос е поставена демокрацията, от един едноличен режим. В него няма справедливост, няма икономика, няма просперитет. Има рекет, процъфтяване на олигархията и картелите, корупция и феодализъм. Когато се стигне до тук, въпросът не е ляво - дясно, а свобода или диктатура. И хората го усещат - Те там - горе, а ние всички долу. Докато едни живеят, всички останали преживяват. Политика не се прави със страх! Политика се прави с любов към хората! Стигнахме до там, да се плашим от натовски генерал. А всъщност трябва да ни е страх от партийната секретарка от Плевен! Нещо се обърка генерално, по пътя към властта и управлението. Объркахме понятията, на които стъпиха дисидентите след 10-и ноември 1989 година. Тогава хората мечтаеха за истинска държава. За държава, в която няма да ни размахват тояга, а държава, в която справедливостта и солидарността ще бъдат закон на управлението. Но никога не е късно! Днес ще трябва да започнем отначало!
Ако замълчим, тогава ще говорим с децата, с родителите или с близките си по скайп. Това ще е за цял живот!
