От драмата около избора на нов генерален секретар на ООН можем да си направим два безспорни извода. Първо - това, което направи българската дипломация със смяната на кандидатурите. Възможните причини, както всички "умни глави" се обединиха, са две - или българската дипломация е влязла умишлено в сложни схеми с други международни играчи, за да изиграе една задкулисна политическа игра в ущърб на едни кандидати и в подкрепа на други, или просто е действала от най-елементарна глупост. Гардиън: Бокова може да стане зам.-генерален секретар на ООН Вероятно за съжаление на едни и за щастие на други, истината е във втория вариант. Целият цирк с кандидатурата на Кристалина Георгиева беше допуснат от чиста проба глупост. Българското правителство допусна по изключително наивен и некомпетентен начин да бъде подведено, че има шанс за нещо, за което няма. Българското правителство се хвана на едно хоро, което играехме сами, за забавление на други. Българското правителство не прецени ситуацията и глупашки скочи в дълбокото, където, логично, се нагълта с вода. За тази глупост на българската дипломация действително е редно да има оставки. Защото в политиката това е начинът да се понася отговорност. Факт е обаче и нещо друго. Без значение дали кандидатурата на България беше само Ирина Бокова, само Кристалина Георгиева, двете заедно, или нито една, резултатът щеше да бъде абсолютно един и същ. Защото вторият безспорен извод е, че предположението, че новият генерален сектерар на ООН ще е от Източна Европа, и то жена, беше една голяма лъжа. От две години насам основните играчи в ООН усилено заблуждаваха света, че новият щеф на организацията ще е жена от Източна Европа. Така те излъгаха целия свят и надеждите на цял един регион, който не го заслужаваше. Безпрецедентно, за първи път от десетилетия, регионалната ротация не беше спазена. Може би "великите сили" продължават да гледат пренебрежително на нашия регион. Или може би никой от кандидатите не им е обещал онова, което са искали. Фактът обаче си остава един и същ. Антонио Гутереш е бил ясен победител от много отдавна. Той безапелационно печелеше всяко едно гласуване, а окончателното му избиране дойде неочаквано бързо за всички международни анализатори. Ясен знак, че в голямата игра за генерален секретар на ООН картите са били предварително раздадени отдавна и никой друг, не само ние, не е имал шанс. Затова нека отчитаме всички реалности. Факт е, че проявихме глупост и се изложихме. Но е факт, че и да не го бяхме направили, всичко щеше да приключи по същия начин. Нито един от останалите 9 кандидати не е имал шанс срещу Гутереш, защото задкулисието и лицемерието, противно на убеждението на мнозина, че са ексклузивно български прояви, винаги са пребивавали спокойно и по най-високите световни политически върхове.