Едно ново изявление на Реджеп Ердоган за Лозанския договор за мир ще
разпали старата историческа вражда между Турция и Гърция. Претенциите му са много, те крият опасност и за България. Неговото твърдение от днес, направено в Анкара, че „в Лозана предадохме на Гърция острови в Егейско море, викът от които се чува на нашия бряг. Там има наши джамии, наши светини. Ние досега се борим за шелфа. Тези проблеми се появиха заради тези, които седяха на масата (за преговори) в Лозана и не успяха да защитят нашите права” - тези негови думи не бива да бъдат подминавани без внимание. Лозанският договор за мир е от 24 юли 1923 г. който слага край на Гръцко – Турската война и ревизира Севърския договор. Според Севърския договор, който е част от Версайската система, и е подписан на 10 август 1920 г., на Гърция се дава Източна Тракия и Смирненския вилает. Но в Мала Азия се организира национално освободително движение, начело с Мустафа Кемал, по късно наречен Ататюрк, и гръцката армия търпи поражение и е изхвърлена обратно в Бяло море и тогава се стига доЛозанската конференция за мир. Тя продължава цяла година – от есента на 1922 г. до юли 1923 г. Според Лозанския договор за мир се установяват днешните държавни граници на Турция, въвежда се свободен режим на корабоплаването през Босфора и Дарданелите и се заявява, че се слага точка на вековния Източен въпрос. Като на Турция са дадени островите, които са най-близко до Дарданелите, а другите са дадени на Гърция. Периодично има конфликти между Турция и Гърция, особено след като турската армия окупира северната част на о. Кипър през лятото на 1974 г., южният фланг на НАТО беше на няколко пъти изправян на прага на война. Благодарение на намесата на САЩ се стигна до условно помирение. За съжаление в Турция се настани ислямистки и неоосманистки режим. Докато Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, заявяваше, че Турция е съвременна, нова държава и няма нищо общо с останките на Османската империя, днес Ердоган и авторът на неоосманизма – Ахмет Давуоглу /предишният министър-председател/, следват неоосманизма. Те обявяват Турция за правоприемник на Османската империя и говорят за геополитическо наследство от историята и то твърде широко – Балканите, Близкия Изток, Кавказ, дори и Средна Азия. Размахът е голям. Неслучайно Турция има пръст в Сирия. Разпалването на войната в Сирия се дължи преди всичко на Анкара, защото те гледат и на Балканите, и на Средна Азия, и на Кавказ като някакво историческо наследство. Това е само част от тези претенции на Ердоган, който се е вторачил към стратегическите острови на Бяло море.
