Да се вземеш насериозно в България е начин на живот. Поведенчески модел. Пробутат големите риби някоя хамсия в политиката и тя почне да се изживява като кит. Че и акъл дава. Сегашният президент също го измъкнаха от редичката на послушковците-министри и го обявиха за кандидат-президент на ГЕРБ.

Дадоха му начална скорост и ето – вече пет години е държавен глава. Да не говорим за Първанов, който преди „Дондуков" 2 бе работил единствено в Института по история на БКП. Един славен професор по история веднъж сподели на чаша водка, че и Георги, и съпругата му Зорка са му били студенти, но помнел само нея...

Да се вземеш насериозно е драма, но да не те помнят – е трагедия.

Така е с флигорните. Не са известни като тромпета, но са част от духовата музика.

Някои свирачи така се напъват, че очите им изкачат, бузите се надуват, а след няколко години неминуемо идват проблемите с васкуларните образования в аналния канал, казано на медицински език. Сиреч, сдобиваш се хемороиди и дупето ти става деликатна зона за люто, кисело и пр.

Добре познат е изразът от уличния речник „издухана флигорна". Означава, че някой вече не е същият, амортизирал се е, не може да се разчита на него, не става за нищо и прочие. Дал фира. Свирачът с хемороиди, а флигорната – непригодна, сдухана. Неща като бивейхиоризмът в психологията – за който е чел, де...

Тук се намесва българската деликатност. Криворазбраната българска деликатност. Никога не казваме на политиците и кандидат-политиците в очите, че не стават за тази работа. Мълчим си, което те приемат за поощрение и започват да се кипрят, да умничат, а погледът им един такъв сериозен, умен, сякаш са погълнали шепа хапчета за стимулиране на мозъчната дейност.

Българската деликатност се родее с българското лицемерие. И в развитите демокрации го има това, но там то се използва в деликатни ситуации и е начин да не бъде злепоставен човек. Използват го също като средство за си издействаш повишение в работата.

У нас лицемерието е прикритие за мислите. И още по-важно: начин да излъжеш някого, че има талант и обаяние, а зад гърба му да го наричаш издухана флигорна.

От месеци ни надуват главите за президентските избори. Колко били важни, какво щяло да се промени, какви размествания на пластовете ни чакат, геополитически изненади и пр. В публичното пространство се появяват хора, които претендират, че са подходящи за държавен глава. Не, не са подходящи, но партии и инициативни комитети ни убеждават в обратното.

На всичкото отгоре ГЕРБ отказа да назове своята двойка и това отприщи всякакви предположения, анализи и псевдоанализи, теории и версии. Накрая все пак се стигна до конкретика. Политологът Антон Тодоров заяви във вторник, че Йорданка Фандъкова е човекът на ГЕРБ. Било сигурно на 100% - имал вътрешна информация.

Часове след новината се появи още една сигурна кандидатура – тази на сегашния вицепрезидент Маргарита Попова. За нея заговори още преди дни проф. Димитър Иванов, историк, издател на „Земя" и бивш шеф на 6-и отдел в Шесто управление на ДС. Агенция Пик поде бойко рефрена.

През това време БСП и АБВ се скараха. Избраникът им ген. Румен Радев май вече се чуди къде е попаднал.

Добри Войников е нарича опитите ни да бъдем цивилизовани люде „смешна позорищна игра". И допълва: „У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование".

Май нищо не се е променило от Войников насам. Освен, че почнахме да палим културното си наследство, което бе някаква легитимация на нациата ни.

Сръбският писател Бранислав Нушич пише в своята неподражаема „Автобиография":

„Спомням си например един случай, на който бях свидетел и който след това четох преработен в една биография.

Една сутрин, мъртвопиян, поетът Н. Н. срещна своя бъдещ биограф. В живота си великият покойник често се напиваше като свиня, но тоя път така се беше нарязал, че не можеше дори да си намери къщата.

— Слушай, приятелю — каза той, олюлявайки се, и се облегна с цялата си тежест на своя бъдещ биограф, — ония свини, дето пиха с мене, ме оставиха и сега няма кой да ме отведе у дома. А аз, виждаш ли, бих могъл да намеря Голямата мечка на небето, но къщата си хич не мога да намеря.

Ето как гласеше тоя епизод в биографията („Спомен за покойния Н. Н."):

„Срещнах го едно утро печален и посърнал. Челото му беше мрачно, а очите, същите ония очи, които така дълбоко проникваха в човешката душа, имаха някакъв странен израз и бяха пълни с болка и упрек. Когато се доближих до него, той се облегна на рамото ми и каза:

— Лутам се, лутам се из живота, защото всички приятели ме напуснаха. О, за мене е по-лесно да намеря небесните пътища, от колкото път в живота. Чувствувам се самотен. Отведи ме, отведи ме!"

Нашите кандидати за голямата политика и медиите ни са точно в това положение. Виждат и знаят за какво става дума, но лицемерно ни описват този или онзи като светци. И кандидатите се надуват, надуват – същински пуяци. Но вместо освирквания и псувни, чуват ръкопляскания. И се надуват още повече. Като онези жаби в Германия и Дания, които се надували докато гръмнат.

Опитните играчи от задкулисието познават в детайли особеностите на кандидат-президетския лов. Знаят, че който й да е кандидатът, пуснат ли го на сцената – кирливите му ризи избиват. Свестните у нас отдавна са считани за луди. Вродената им почтеност ги кара да се отдръпват от този маскарад. Другите свестни са в чужбина. Затова семпли хорица с мъждукащи качества се изживяват като лидери и водачи. За самооценка да не говорим.

Кукловодите ги пускат в употреба когато трябва да се отвлече общественото внимание. Генералите, например, са подходящи да съживят емоциите в поовяхналото БСП. Също и да прикрият за ден-два интригантските планове на АБВ. Ще пошумят и чиновете от запаса, припомняйки си славни епизоди от младостта...

Същите надежди възлага ГЕРБ на Фандъкова: кротката, всеотдайната, диалогичната, чистата и святата.

За всеки случай на манежа бива пусната и Маргарита Попова: строгата, принципната, контрата на Плевнелиев. Пък и ДПС се навърта около нея – ето материал за дъвка.

Нито дума за техните слабости. В сайта Пик пуснали снимки на генерала с любовница. Така твърдят. Истина или не – генералът ще трябва да обясни. Активисти от левицата вече си шепнат, че бил със сприхав характер, недотам интелигентен, а и лесно се повеждал.

Далаверите в Столична община също са известни и няма как Фандъкова да ги избегне. Безумните ремонти, лошото управление на бюджета на София, както и помпозната демонстрация на лъскави служебни автомобили на „Московско" ще са теми, които трябва да изяснява.

Дъщерята на Попова пък се оказа свързана с крупна сума в КТБ. Щеше да е нормално, ако бе дадено нормално обяснение. Но такова нямаше. Мълчанието на НАП само засилва съмненията.

Това е една малка част от питанията, които ще се задават все по-често с напредването на времето до изборите на 6 ноември.

Големите играчи ще обяват фаворитите в последната секунда. Дотогава е времето на издуханите флигорни. Те са нещо като подгряващи гладиатори. Като изнесат труповете им, ще се появи Спартак...

Ако искат да оцелеят – да прелистят Войников и Нушич.

Накрая все пак, както и досега ще опрем отново до някоя флигорна, която да оглася „Дондуков" 2 следващите пет години. Е, няма да го прави като Майлс Дейвис, но че народът ще има проблеми с хемароидите – гаранция.

Борис Петков