Камен Алипиев и Боряна Тончева се справиха много добре с откриването на Олимпиадата – макар че, вероятно 99 процента от текстовете са им били предварително предоставени. Камен очевидно продължава да изпитва садистично удоволствие да изстрелва труднопроизносими имена, но той го прави виртуозно.  Щом обаче кажеше нещо от себе си, в повечето случаи изръсваше някаква нелепица. Например, знамето на Австрия го носеше една азиатка – и това било пример за мултикултурализъм, нещо, което не било разбрано у нас, понеже винаги сме се обграждали със стени. И, понеже сме се затваряли със стени, затова младите отивали към Терминал 2. Следващата командировка на Камен трябва да е на софийската улица „Симеон“ – да се намултикултуралира с тамошните мрачни араби.  Камен намесваше без никаква нужда Мао Дзе Дун или Живков – и цяло чудо е, че пропусна Путин. Той не може да потисне раданкъневщината в себе си – макар че е много интелигентен и талантлив журналист, който надмина и татко си.

***
Цветан Алипиев беше много колоритен човек – един от знаменитите спортни коментатори на БНТ от 70-те и 80-те години на миналия век. С изряден език и с изрядно поведение – и непоносимо галантен, както се струваше на мнозина. Но веднъж сбърка – според началниците. Беше по време на олимпиадата в Мюнхен –и тогава, преди финала на 100 метра, Цветан изтърси знаменитата си фраза: „Вие гледайте, когото си искате, аз ще гледам Борзов!“. Борзов беше нашумелият по онова време руски бегач – и точно той победи феноменалните американски спринтьори. Но наказаха Цветан за „субективност“ – което си беше направо озадачаващо. Началствата все се стараеха да се харесат на руснаците – обаче сигурно са си казали: „Ами ако Борзов беше загубил? Щеше да излезе, че сме го иронизирали!“. Така предполагам – но никога не съм успявал да пребродя джунглата на един началнически мозък.

***
Разбира се, Камен не прави грешки като Петър Василев/Петела. Той пък разказваше за някакъв корумпиран полски боксов съдия, който правел доста мизерии. „Не само на достойни и мъжествени боксьори, но и на българските боксьори“ – важно рече Петела. От което излезе, че нашите боксьори нито са достойни, нито са мъжествени. Но той така си кълве открай време.

***
Коментарите на Камен и Боряна за допинг-скандала с руснаците, макар и мимоходом направени, бяха обективни. Иначе, Олимпиадата спокойно може да има за мото една фраза на знаменитата атлетка Исинбаева, която не допуснаха в Рио, без да е дала нито една нечиста допинг-проба: „Да са ви честити чистите медали!“

***
Най-нетърпима беше демагогията с тъй наречения „Отбор на бежанците“. Намирисваше на типично соц мероприятие – на нещо като „солидарност с международното положение“. Държавният секретар на САЩ Кери, който бе зает главно да си прави селфита, не прояви никакъв интерес към въпросния „отбор“. Не върви да изтърбушиш една страна – и след това да се звериш в неколцина клетници.

***
А ако става дума за нашите участници – все се сещам за една история с генерал Владимир Стойчев, дългогодишният председател на Българския олимпийски комитет. Разказваше я писателят Антон Антонов-Тонич. В навечерието на една олимпиада, докладвали на генерала за нашата делегация – и той проявил интерес към отбора по водна топка. „Не са съвсем подготвени, нямат шансове за медал“ – рекъл плахо един спортен началник. „Не ви питам за медали, а има ли опасност някой да се удави!“ – сопнал се Стойчев.

***
В едно отношение откриването в Рио безспорно беше по-скучно от това в Лондон – понеже го нямаше Плевнелиев.  Какъв фантазьор, Боже! Как ще ни липсва този мил човечец! Тогава, в Лондон, стана ясно, че Плевнелиев е жаден да поема и глуповати рискове – вероятно помните екзалтираният му разказ, как поканил Кралицата да посети България, какво му отговорила тя, как му стиснала с два пръста ръчичката, и пр. А след това започна навсякъде да твърди, че кралицата ще цъфне в София.  Само трябвало да се напише официално писмо до нея – и готово!  Сега, четири години по-късно, това писмо още не е написано.

***
Даваха по телевизията репортаж за учение на командосите – и един техен началник каза: „Ние правим всичко възможно да не ни виждат. Но ако трябва да освободим баба Пенка от село, тогава…“. О, тогава ще ви видим!  За баба Пенка си говорят – докато и Мурад Хамид, зет на един от атентаторите срещу „Шарли Ебдо“, се е мотал в София.  Бъчварова пък, и тя като Петела, важно съобщи: „Мурад е имал поведение на типичен чуждестранен боец и бил идентифициран по този начин!“. Камене, заради подобни изречения към Терминал 2 ще тръгнат доста повече хора, отколкото заради мултикултуралната мазня.  Ами тия, дето нямат поведение на „типичен боец“– с тях какво ще правите? С кротките Далиловци?

***
А Бойко много се учудил от добронамереността на Путин в скорошния им телефонен разговор. И си е за учудване: защото неговите хубавци Ненчев, Митов, Дянков, да не говорим за лапацалото Плевнелиев, досега само предизвикваха руския президент. Важното обаче е, какво е казал Путин на своите хора след телефонния разговор. Дали не е нещо от този сорт: „Наблюдавайте го сега българина, колко време ще издържи, без да каже нещо срещу нас“.  Бойко трябва да внимава, какво ще правят и мизерниците край него, които от три дни обикалят като шугави западните посолства в София. Трябва да е безжалостен към тях, ако иска най-после да създаде впечатление, че може да се разчита на думата му.

***
Когато Юнкер и Путин говорят едно и също – единият лъже.

***
И какво трябваше да си мислят някои наши политикани, докато гледаха петмилионния митинг в подкрепа на Ердоган? Чуваха ли още в главите си бойни маршове, плакаха ли отново за чужди права? По-добре си плюйте в пазвите.

***

Стана съвсем очевидно, че Турция се „разпада“ – затова онзи, дето изръси тази невъзможна глупост, да върви, заедно с Камен, на улица „Симеон“ – гледката там може и да им отвори очите. Между другото, забелязахте ли, как скриха мнението на Орхан Памук за преврата в Турция?