Ако прибегнем до една легендарна сцена от родното кино, управлението на България изглежда така: роднина, милиционер, роднина, милиционер, пише Полина Паунова по повод начина, по който беше попълнен новият състав на КЗК.
На тъмно, без дебат и без особено притеснение от факта, че въпреки множеството заявки за прозрачност на практика такава няма, Народното събрание най-сетне попълни състава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Изборът не загатна, а направо натърти, че не се търси експертност, опит и независимост - този случай доказа, че подборът на кадрите в регулаторните органи е подчинен на партийни договорки и жажда за контрол над бизнеса.
Комисията за защита на конкуренцията бе обновена по стария и добре познат принцип - в нея влиза този, когото посочат управляващите. Добре познати са и критериите, по които бяха подбрани номинациите - „ние ви даваме един член, вие ни давате 20 гласа". В цялото властово разпределение своя пай взеха ГЕРБ, ДПС, БСП, ПФ, депутатите на Христо Ковачки и СДС. Така следващата петилетка компаниите в страната едва ли могат да очакват честен и прозрачен регулатор, който не се влияе от партийни поръчения. Напротив - те трябва да са напълно наясно, че ще бъдат притискани от властимащите, ще им бъдат налагани различни действия и най-вероятно ще трябва да се „отчитат", за да не се стовари мощта на регулатора върху плещите им. Ако пък КЗК не свърши работа, тези, които обновиха състава на Комисията, си имат в крайна сметка и Върховен административен съд, който с охота ще услужи „както трябва". Защото в България съдебната власт е точно толкова независима (в общия случай), колкото и регулаторните органи.
Когато имената са без значение
Изборът на членове на КЗК започна със скандал преди три месеца, а процедурата бе прекратена заради поредните съмнения за задкулисни договорки между партиите. Но недоволството бързо бе забравено, а Народното събрание избра различни от първоначално номинираните кандидати. Но пък новите пионки (чиито имена всъщност са без значение) ще следват също толкова стриктно партийните бизнес договорки и обвързаности. И няма никакво значение, че премиерът Бойко Борисов еднолично оттегли приближения му Росен Желязков - защото го замени със също толкова приближената му зам.-кметица на София Юлия Ненкова, която е и майка на народния представител от ГЕРБ Александър Ненков.
Аналогичен е случаят с партията на спорния бизнесмен Христо Ковачки, която вместо адвокатка от Велико Търново предложи адвокат от Ямбол. Имената, пак повтарям, са без значение. Защото резултатът е един и същ - членовете на КЗК са на един телефонен разговор разстояние, а партийните поръчки за „опраскване" на една или друга компания или цял бизнес ще бъдат маскирани зад думите на новата председателка, която обеща, че КЗК ще работи прозрачно, съвместно с медиите и неправителствените организации, а всички членове на Комисията ще излязат на светло и "ще има дисциплина, ред и законност".
КОЙ обаче ще гарантира тия ред и законност? Освен майката на депутата от ГЕРБ и активен участник в ръководството на Столична община (контролирана от ГЕРБ от 2005 година насам), в състава на КЗК влязоха още: неизвестна юристка от Благоевградския университет със семпла професионална биография, но пък с партийна лоялност към ГЕРБ; Димитър Кюмюрджиев - квота на Патриотите, за които знаем, че често плашат Борисов, че ще излязат от правителството, ако не бъдат удовлетворени властовите им искания; Анна Янева - квота на БСП, бивш енергиен зам.-министър и приближена на Румен Овчаров; вече споменатият адвокат от Ямбол, излъчен от БДЦ; и накрая Красимир Витанов, пъхнат в КЗК от квотата на СДС.
Отпадна единственият граждански кандидат, номиниран от неправителствения сектор - Георги Ганев. Реномираният икономист събра едва 27 гласа, а ДПС изтъкнаха аргумент против него: партията, „дарила" на българската политика явлението Делян Пеевски, се усъмни в независимостта на неправителствените организации заради неясни източници на финансиране. Тоест, не е ясно какви интереси щял да защитава Ганев в КЗК. Да, това наистина е проблем за парламентарните формации. Защото за избраните членове на регулатора е съвсем ясно какви интереси ще защитават - партийни.
Моделът, който превръща България в имитация на държава
След цялата тази история можем да направим поне два извода, които важат за всички регулатори. Идеалният член на подобен орган е партийно лоялен, доскорошен посредствен чиновник, известен с липсата на експертиза и собствено мнение. С такива хора разполага всяка партия в България, без изключение. Те могат да попълват дупки всякакви, като личността няма значение - основният двигател са партийните интереси.
И точно така се извършва похищението над българската демокрация. Тя е заграбена от няколко партийни шайки, които с взаимни договорки си гарантират дългогодишно управление, като държат бизнеса, съдебната власт и гражданското общество като заложници.
Ако прибегнем до една легендарна сцена от родното кино, държавното управление изглежда така: роднина, милиционер, роднина, милиционер. Комисията за защита на конкуренцията бе оглавена от роднина. А съдебният контрол върху този регулатор ще се извършва от Върховния административен съд, който е оглавяван от кадър на школата в Симеоново.
Ето това е реалният модел „КОЙ". Моделът, който превръща България в имитация на държава. С имитация на институции. Цялата тази пихтиеста маса, съставена от взаимно договарящи се партии с взаимно допълващи се интереси, е пълнежът в тялото на символа „Пеевски". Ако пък избягаме от символиката и погледнем съвсем конкретно, няма как да не забележим, че депутатът Делян Пеевски стартира „кариерата" си по същия безименен начин както и новите членове на КЗК. Юрист с диплома от Благоевградския университет - без кариера и експертиза, но пък преизпълнен с партийна лоялност.
