През септември 2013 г. група финансисти, юристи и общественици дадохме пресконференция по въпросите на банковата система, на която предупредихме за задаващи се проблеми във финансовата сфера и представихме 7 мерки за повишаване на доверието в банковата система. Уточнихме, че те действат единствено в пакет и внесохме предложенията в Народното събрание. Ефектът беше приемане на 2.5 от общо 7 мерки, без никакъв икономически ефект върху системата. Последващите събития около КТБ и ПИБ го доказаха.

Тогава не присъстваха представители на вестник „Капитал” и не отразиха пресконференцията. Правя това припомняне, защото е изключително важно за последващите изводи.

На какво сме свидетели днес: „К10” издание на „Капитал” с тема „Най-добрите банки 2016”. В него се прави класация по приложена методика, която меко казано би озадачила всеки специалист и породила 2 въпроса:

1. Защо изобщо са си правили труда да го пишат, ако темата е интересна едва за 500 души в България, които биха разбрали статията, а го дистрибутират с масово издание? За кого е предназначено реално?

2. Защо изобщо се опитват да оценят нещо, без налична информация? Та нали това изкривява целия смисъл на рейтинговането?

Разбира се, че е хубаво да има рейтинг по който да се оценят банките, но дали банките са дали достоверна информация, която да може да се засече?

Първото впечатление е, че материалът е изключително труден за четене. Ще прочетете много думи, без да разберете абсолютно нищо. Нищо освен табличка в която ще видите подредени имена на „най-добрите банки” по някаква методика. Самата методика обаче има сериозни пропуски. В интерес на истината може да се класифицира по-скоро като заблуждаваща, което наложи да консултирам мнението си и изпратих материала на колеги банкери за коментар. Коментарът е приложен по-долу.

Второто впечатление е, че дори да си наложите да прочетете и вникнете в написаното, ще решите, че то е писано за специалисти, каквито както казахме са сигурно не повече от 500 човека в България. От друга страна се дистрибутира сред широката публика, като се използват азбучни истини, които са известни дори на неспециалисти като:

„И това естествено поражда риска, ако много хора си поискат парите, една банка да не може да им ги върне” - в. Капитал, приложение К10.

Не можем (и не бива) да пропуснем коментарите в статията относно резултатите от стрестестовете на банките, които БНБ трябва да завърши до края на Август 2016г. :

„Колкото и да се работи по предварително зададена методология, всички очаквания са ключовият момент при обявяването на резултатите да е психологията. Ако БНБ не констатира никакви чувствителни проблеми в сектора и всички издържат теста безпроблемно, доверието в упражнението ще се разклати сериозно. Ако пък резултатите са прекалено драматични, централната банка рискува да индуцира паника, която трудно може да контролира. Затова и вероятно ще се търси някаква златна среда – ограничен брой банки с идентифицирани дупки и капиталов недостиг, който може да бъде покрит с наличните ресурси във фиска.”

При положение, че само топ мениджмънтът в БНБ и търговски банки биха разбрали за какво става въпрос в статията, оставаме с впечатление, че целта е „подсказване на БНБ” какво трябва да направи и ако е възможно с кои точно банки, тъй като на няколко места се споменава, че първите 10 банки от списъка са достатъчно стабилни. Изданието дори ги нарича „Непоклатимата десятка”.

В крайна сметка БНБ от издържана методика за стрестестовете ли ще се ръководи или от „психологията”? Не е ли това открито вмешателство в работата на БНБ?

Коментар на банкера

Коментарите на банкерите може би е най-показателен за достоверността на посочваните от „Капитал” параметри. Тук ги прилагам без редакция, но ако се отегчавате да ги четете (ако не сте от онези 500 запознати) можете директно да преминете към изводите които се налагат от този материал.

„Методологията” на този рейтинг не включва компоненти от първостепенно и жизненоважно значение за качеството и оценката на дадена банка – каквито са съотношенията на капиталова адекватност, ликвидност, дял на просрочените кредити. Оттам нататък всяка класификация, игнорираща измерването на тези няколко най-съществени показатели за „здравето” на банките е едностранчива и тенденциозно манипулативна и непрофесионално изготвена.

Обяснението, че стъпват върху публикуваните надзорни отчети/даващи ограничена и неодитирана информация/ звучи несериозно, тъй като е логично и е израз на добра практика всяка банка да публикува на сайта си годишните одитирани финансови отчети веднага след като станат готови , вместо да се чака нормативно установения срок за публикуването им в търговския регистър, който е чак в края на юли месец.

Финансовите отчети съдържат много по-богата информация, съобразена със стандартизираните изисквания за представяне и оповестяване по МСФО. А ако една банка не е качила навреме на сайта си своите одитирани отчети, веднага възниква въпросът доколко прозрачна е в дейността си и доколко дава възможност на потребителите на финансова информация/каквито са нейните вложители, кредитори, инвеститори и други клиенти/ адекватно и навременно да я оценят. Следователно такава банка заслужава ли да се включи в класация за най-добра банка?

Представената „методология” отдава слабо или никакво значение на важни показатели като размер и ръст на балансовото число, депозити, кредити, печалба и съответните пазарни дялове в банковата система. Общопризнат подход при класиране на банките, включително от БНБ и при международните класации е те да се подреждат по големина на активите. Рейтинговите агенции също отчитат като важен фактор големината и системната значимост на дадена банка.

В този случай изобщо не са отчетени важните „клиентски” фактори, каквито са степента на удовлетвореност на клиентите, големината на клиентската база, предлагането на банкови услуги, включително и на иновативни продукти. Тук могат да се вземат предвид и важни фактори като добре разпределената клонова мрежа и наличието на алтернативни канали. В така изготвената класация никъде не се отдава предимство на банките – публични дружества, а това е свързано с допълнителни изисквания за оповестявания и по-голяма прозрачност, което би трябвало да се поощрява.

И още: съотношението кредити-депозити, което единствено в модела адресира ликвидността, е оценено по спорен начин. То е включено в раздела „Стабилност и риск” и логично следва да се приеме за измерител на ликвидния риск, т.е. колкото по-ниско е, толкова по-ликвидна е дадена институция и се очаква да бъде оценена по-високо. Да, ама – не, авторите са приели като мерило паритета /100%/ и отклоненията, както нагоре, така и надолу са санкционирани с по-ниска оценка. Вярно е, че за банка с ниско LDR може да се направи предположение за излишък на ликвидност и съответно, за пропусната доходност, но това е различен ъгъл на оценка (на ефективността на дадена банка – бел. авт.) и LDR само по себе си не може да оцени и измери този ефект.

Капиталовата адекватност е представена минимално със съотношението капитал/активи, т.нар. съотношение на ливъридж, което не е достатъчно показателно /и някои банки отново са ощетени – бел.а./. От друга страна, степента на провизираност не отчита специфичните провизии за кредитен риск.

Цената на финансиране е показател за ефективност, а е включен в раздела „Стабилност и риск”. Изобщо, ако един професионалист се задълбочи в параметрите на тази класация, ще придобие усещането, че методологията е така измислена, че банки с майки, дъщерни предприятия на големи банкови групи, черпещи ресурс от тях на ниска цена са класирани най-напред. В тази връзка буди недоумение коментарът в текста към класацията, че „най-голямото достойнство на този измерител е, че е пазарен и отделна банка трудно може да му повлияе значително”…

Интересно доколко са привлечени при пазарни условия финансиранията, отпуснати от чуждестранните институции – майки към българските им поделения?! Ако е достойнство за ефективността да вземаш евтин ресурс и така да си по-рентабилен, спорно е защо банките с по-висока доходност от кредитния си портфейл и достигайки по този начин по-висока рентабилност са наказани с по-ниска оценка?

Извод

В крайна сметка нещата не изглеждат никак професионално, но за сметка на това манипулативно и ПР структурирани. Признанието „тези промени са продукт на съвети от съвети от бранша…” предполага сериозно нарушаване на принципа на рейтинговането, където използваните специалисти ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са извън системата която се рейтингова. С други думи независими специалисти извън банковата система. Като онези в началото, които дадохме пресконференцията. Онези от неправителствените организации, които първи сигнализираха за проблемите в банковата система. В тази връзка един рейтинг може да бъде меродавен единствено, когато се вземат предвид мненията както на банките, така и на организациите представляващи техните клиенти. Оценка по методика изготвена от този, който ще бъде рейтингован, може да бъде единствено с заблуждаваща и манипулативна цел.

— ——- ——
Васил Кендов е финансист, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.