Преди петролния шок от 1974 година цените на петрола се диктуваха от страните потребителки. Тридесет славни години, въпреки редовното увеличение на търсенето с 6% годишно, цените оставаха непроменени - 1 долар за барел. След това от 1974 година производителите, най-вече чрез квотите на ОПЕК, определяха цените. Само че от началото на новото хилядолетие черното злато стана стока, която отговаря все повече и повече на закона на предлагането и търсенето. Така например между края на 2014-а и края на 2015-а цените на петрола спаднаха от 110 долара за барел до под 30 долара за барел.
Този силно впечатляващ спад се дължи на свиването на търсенето, което пък е резултат от значителното забавяне на световния икономически растеж (най-вече в Китай и Индия), но и
от изобилието на предлагането, породено от изненадващото излизане на пазарите на американския шистов петрол. При това положение на свръхизобилие, ОПЕК, чиито членки са в много различно икономическо положение (производствени разходи и необходимата цена, за да се балансира бюджетът), а и в геополитическите им визии също има големи разлики, не успя да постигне споразумение и да намали квотите си.
Тъкмо поради тази причина именно 6-те милиона барела шистов
американски петрол дневно, а не 30-те милиона барела дневно на
ОПЕК регулират днес цените! И благодарение на голямата си
гъвкавост тези барели американски шистов петрол вероятно ще
продължат да играят през идните години ролята на "петролно
махало" и да движат цените на черното злато между 30 и 70
долара. Още повече, че в Близкия изток и в Северна Африка -
Ирак, Сирия, Иран или Либия произвеждат под реалните си
възможности. Тяхното завръщане на пазара би могло да засили това
изобилие на предлагането и да възпрепятства в средносрочна
перспектива цените да преминат над прага от 70 долара за барел.
Тази околна среда на ниски цени очевидно е силно
обезпокоителна за страните производителки, повечето от които
имат слабо диверсифицирани икономики. В тези условия петролните
монархии от Залива начело със Саудитска Арабия, играят двойна
игра. Първата е да се опитат да поставят на колене американската
индустрия за добив на шистов петрол, чиито технически разходи
са много по-високи. Саудитската стратегия обаче цели да отслаби
историческите врагове на Рияд - иранските и сирийските шиити.
Макар че при цена на петрола от 30 долара за барел
уахабитското кралство е далече от бюджетния баланс, то може,
благодарение на суверенния си фонд от 800 милиарда долара да
удържи на тази конюнктура още известно време. С ефекта на
доминото сривът на цените е на път да дестабилизира големи
петролни страни като Алжир и Нигерия, чиито петролни приходи
позволяваха да се купи "социалния мир". Сега обаче
икономическото положение там стана катастрофално и протестите се
засилват. За "Ислямска държава", която вече има силно
присъствие в Либия, дестабилизирането на алжирския гигант би
могло да стане мечтан сгоден случай да разпростре пипалата си и
в Северна Африка.
Мнозина са на мнение, че рязкото поевтиняване на петрола е
риск за енергийния преход и би могло силно да забави
инвестициите във възобновяемите енергии. Това обаче е
недалновидно вижда, пренебрегващо факта, че петролът е
необикновен енергиен източник, който се използва основно в
транспорта, но много слабо (под 5%) в енергийния микс, в който
въглищата, газът, ядрената енергия и възобновяемите енергийни
източници се конкурират. Като прави европейския газ, чиято цена
е индексирана според котировките на петрола, по-конкурентен от
въглищата и ядрената енергия, понижението на цените на черното
злато би могло, тъкмо обратното, да ускори прехода в
енергетиката към един привлекателен модел с ограничени емисии на
газове с парников ефект.
В този модел нарастването на възобновяемите енергии би се
крепяло на газа (който в сравнение с въглищата произвежда два до
три пъти по-малко въглероден диоксид) като междинно средство.
По-икономичните горива могат да доведат до ускоряване на
индивидуалните добри практики и отново да тласнат нагоре
потреблението. Има опасения освен това, че евтините горива могат
да ударят по производството на електрическите и хибридните
автомобили, които са по-скъпи в сравнение с колите с дизелови и
бензинови двигатели. Само едно стимулиращо данъчно облагане може
да промени решенията на потребителите.
В Европа сметката за петрола през 2014 година е достигнала
над 300 милиарда евро. Силното понижение на цените в този случай
е реална благоприятна икономическа възможност. Това важи за
енергоемките производства като автомобилостроенето,
металургията, нефтохимическия отрасъл, циментовата и
стъкларската индустрия, както и за транспорта и риболова, които
би трябвало силно да увеличат конкурентоспособността си.
Положение, което е силно благоприятно за съживяване на
инвестициите и заетостта в сектори, които са силно засегнати от
безработицата през последните 15 години.
Ниските цени на петрола обаче засегнаха значително дейността
на някои сектори, пряко свързани с експлоатацията и
производството на петрол. И макар Франция да не произвежда нито
петрол, нито газ, тя има промишленост, свързана с добива на
петрол, която се ползва със световна репутация. Сред нейните
представители са престижните марки като comme Vallourec, Technip
или CGG, но и безброй малки и средни предприятия.
Секторът дава работа на близо 70 000 души по света и има
оборот от 40 милиарда евро. А през последните 12 месеца това
разклонение на френската промишленост стана свидетел как
поръчките му се свиват като шагренова кожа.
Категорично спадът на цените на петрола не прави всички
щастливи!