В чий интерес е спадът на цените на петрола?

Преди петролния шок от 1974 година цените на петрола се диктуваха от страните потребителки. Тридесет славни години, въпреки редовното увеличение на търсенето с 6% годишно, цените оставаха непроменени - 1 долар за барел. След това от 1974 година производителите, най-вече чрез квотите на ОПЕК, определяха цените. Само че от началото на новото хилядолетие черното злато стана стока, която отговаря все повече и повече на закона на предлагането и търсенето. Така например между края на 2014-а и края на 2015-а цените на петрола спаднаха от 110 долара за барел до под 30 долара за барел.

Този силно впечатляващ спад се дължи на свиването на търсенето, което пък е резултат от значителното забавяне на световния икономически растеж (най-вече в Китай и Индия), но и
от изобилието на предлагането, породено от изненадващото излизане на пазарите на американския шистов петрол. При това положение на свръхизобилие, ОПЕК, чиито членки са в много различно икономическо положение (производствени разходи и необходимата цена, за да се балансира бюджетът), а и в геополитическите им визии също има големи разлики, не успя да постигне споразумение и да намали квотите си.

Тъкмо поради тази причина именно 6-те милиона барела шистов
американски петрол дневно, а не 30-те милиона барела дневно на
ОПЕК регулират днес цените! И благодарение на голямата си
гъвкавост тези барели американски шистов петрол вероятно ще
продължат да играят през идните години ролята на "петролно
махало" и да движат цените на черното злато между 30 и 70
долара. Още повече, че в Близкия изток и в Северна Африка -
Ирак, Сирия, Иран или Либия произвеждат под реалните си
възможности. Тяхното завръщане на пазара би могло да засили това
изобилие на предлагането и да възпрепятства в средносрочна
перспектива цените да преминат над прага от 70 долара за барел.

Тази околна среда на ниски цени очевидно е силно
обезпокоителна за страните производителки, повечето от които
имат слабо диверсифицирани икономики. В тези условия петролните
монархии от Залива начело със Саудитска Арабия, играят двойна
игра. Първата е да се опитат да поставят на колене американската
индустрия за добив на шистов петрол, чиито технически разходи
са много по-високи. Саудитската стратегия обаче цели да отслаби
историческите врагове на Рияд - иранските и сирийските шиити.

Макар че при цена на петрола от 30 долара за барел
уахабитското кралство е далече от бюджетния баланс, то може,
благодарение на суверенния си фонд от 800 милиарда долара да
удържи на тази конюнктура още известно време. С ефекта на
доминото сривът на цените е на път да дестабилизира големи
петролни страни като Алжир и Нигерия, чиито петролни приходи
позволяваха да се купи "социалния мир". Сега обаче
икономическото положение там стана катастрофално и протестите се
засилват. За "Ислямска държава", която вече има силно
присъствие в Либия, дестабилизирането на алжирския гигант би
могло да стане мечтан сгоден случай да разпростре пипалата си и
в Северна Африка.

 

Мнозина са на мнение, че рязкото поевтиняване на петрола е
риск за енергийния преход и би могло силно да забави
инвестициите във възобновяемите енергии. Това обаче е
недалновидно вижда, пренебрегващо факта, че петролът е
необикновен енергиен източник, който се използва основно в
транспорта, но много слабо (под 5%) в енергийния микс, в който
въглищата, газът, ядрената енергия и възобновяемите енергийни
източници се конкурират. Като прави европейския газ, чиято цена
е индексирана според котировките на петрола, по-конкурентен от
въглищата и ядрената енергия, понижението на цените на черното
злато би могло, тъкмо обратното, да ускори прехода в
енергетиката към един привлекателен модел с ограничени емисии на
газове с парников ефект.

 

В този модел нарастването на възобновяемите енергии би се
крепяло на газа (който в сравнение с въглищата произвежда два до
три пъти по-малко въглероден диоксид) като междинно средство.


По-икономичните горива могат да доведат до ускоряване на
индивидуалните добри практики и отново да тласнат нагоре
потреблението. Има опасения освен това, че евтините горива могат
да ударят по производството на електрическите и хибридните
автомобили, които са по-скъпи в сравнение с колите с дизелови и
бензинови двигатели. Само едно стимулиращо данъчно облагане може
да промени решенията на потребителите.

 

В Европа сметката за петрола през 2014 година е достигнала
над 300 милиарда евро. Силното понижение на цените в този случай
е реална благоприятна икономическа възможност. Това важи за
енергоемките производства като автомобилостроенето,
металургията, нефтохимическия отрасъл, циментовата и
стъкларската индустрия, както и за транспорта и риболова, които
би трябвало силно да увеличат конкурентоспособността си.


Положение, което е силно благоприятно за съживяване на
инвестициите и заетостта в сектори, които са силно засегнати от
безработицата през последните 15 години.

 

Ниските цени на петрола обаче засегнаха значително дейността
на някои сектори, пряко свързани с експлоатацията и
производството на петрол. И макар Франция да не произвежда нито
петрол, нито газ, тя има промишленост, свързана с добива на
петрол, която се ползва със световна репутация. Сред нейните
представители са престижните марки като comme Vallourec, Technip
или CGG, но и безброй малки и средни предприятия.

 

Секторът дава работа на близо 70 000 души по света и има
оборот от 40 милиарда евро. А през последните 12 месеца това
разклонение на френската промишленост стана свидетел как
поръчките му се свиват като шагренова кожа.
Категорично спадът на цените на петрола не прави всички
щастливи!

 

Станете почитател на Класа