Русия показа жълт картон на Башар Асад - този извод от решението на Владимир Путин за изтеглянето на основните руски военни сили от Сирия не е лишен от основание. Въпросът е защо се стигна до картона. Отговорът е в поведението на самия Асад - той явно не е разчел внимателно поведението на своя геополитически патрон, не е вникнал надълбоко в неговите послания и изглежда не е бил чужд на идеята да го превърне в заложник на мераците си за власт. На 3 януари тази година в Дамаск пристигна руският ген. Игор Сергун с деликатната мисия да предаде послание от Путин (самият генерал няколко седмици по-късно издъхна от инфаркт). Посланието бе, че е време Асад да напусне политическата сцена. По данни на западните медии сирийският президент гневно отхвърлил предложението и дори предупредил - малко така заплашително, - че само той може да гарантира руските интереси в страната. Междувременно благодарение на руските въздушни операции в Сирия армията му постига успехи, отвоюва нови територии и по всеобщо признание това е втвърдило подхода на Асад. Дали той си е помислил, че Путин май се е отказал от посланието, засега не знаем, но в края на февруари Асад даде интервю за испанския вестник "Паис", в което направи едно откровение, компрометиращо държавническия му интелект. Той каза, че иска след 10 години да бъде запомнен като човекът, който е спасил Сирия. Да твърдиш такова нещо след тази касапница и след като мнозинството сирийци явно не стоят зад теб, означава, че мисленето ти не тик-така с пълен разум. Нищо чудно след това интервю Путин да си е казал, че не трябва да протака с жълтия картон. Междувременно на 27 февруари в Сирия влезе в сила примирието, а подготовката на междусирийските преговори в Женева се завъртяха на по-високи обороти. В един момент те зациклиха, но така или иначе бе решено да стартират на 14 март. Специалният пратеник на ООН Стефан де Мистура определи и дневния ред на диалога - формиране на преходно правителство, нова конституция и избори. Но два дни преди това, на 12 март, сирийският външен министър Уалид ал Муалем отхвърли това предложение с довода, че Мистура няма право да говори за президентските избори и бъдещето на Асад. Как обаче тези въпроси да не фигурират в дневния ред на диалога, след като по всеобщо признание именно през тях минава политическото разрешаване на кръвопролитния конфликт в Сирия. Очевидно Асад бе решил, че военните победи с руската помощ разширяват територията и на политическата му неотстъпчивост. Дават козове за непримиримостта му в политическия процес. Вероятно с този ход чашата преля и по-малко от 48 часа по-късно Путин извади жълтия картон. Решението за изтеглянето бе обявено в самия ден на старта на Женевските преговори и мнозина политици и наблюдатели коментираха, че то е взето, за да даде импулс на тези преговори. Това е така, но то не изключва и правдоподобността на версията с жълтия картон. Всъщност и желанието за стимул на преговорите, и жълтият картон са двете страни на една и съща монета. Между другото на следващия ден след решението на Путин сирийската делегация на преговорите в Женева е изразил пред руската страна съгласието си с техния дневен ред. Асад си позволи да говори от името на Русия. Асад си позволи да говори от името на Русия. / БГНЕС Решението на Путин бе оценено на Запад като изненада, нищо чудно обаче то да е било изненада и за самия Асад. Всъщност какво той не видя или не искаше да види в подхода на Путин? Най-общо казано, Асад си повярва, че Русия ще стои докрай зад него и зад едно военно решение на конфликта. Само че когато обяви военната си кампания в Сирия на 29 септември, Кремъл декларира, че ще търси най-вече политическо решение на конфликта. Путин открито каза на Асад, че за целта ще търси контакти с опозицията - и руската страна контактуваше с неджихадистката опозиция. Москва преговаряше и с основните външни сили в конфликта, повечето от които също са противници на Асад (а някои от тях са и нейни съперници) - със САЩ, Саудитска Арабия, Турция (до инцидента със сваления руски самолет), Катар, Йордания, ОАЕ. И в резултат на всички тези срещи и преговори още преди края на миналата година бе изработена общата рамка на сирийското регулиране. Какво бе включено в нея? Сирия да остане светска държава в сегашните й граници, с гарантирани права на всички без оглед на етническа и религиозна принадлежност, прекратяване на военните действия, примирие и политически процес, който да доведе до нова конституция и свободни избори. Договорени бяха също примирие, което влезе в сила от 27 февруари, преговори между власт и опозиция под егидата на ООН, създаването на преходно правителство, изработването на нова конституция и кога да се проведат избори под наблюдение на ООН. Общо взето някъде към 80% от политическата рамка на сирийското регулиране бе сглобена в периода октомври-декември 2015 години. Нерешени останаха само въпросите за съдбата на Асад и кои са терористите сред опозицията. В тази връзка показателна бе оценка на сирийския опозиционер Фадх ал Маси, един от основателите на "Свободната сирийска армия" и координатор на опозиционната "Група за национално спасение": "Русия показа, че не е зациклила на положението Асад да остане на власт, това дава предимство за провеждането на диалог между основните играчи", посочи той. В крайна сметка на дипломатическия терен Кремъл показа, че целта му е не толкова спасяването на режима на Башар Асад, колкото спасяването на светска Сирия от варварщината на „Ислямска държава“(ИД) и от тероризма изобщо. Ако щете спасяването на цивилизоваността в тази арабска държава, а и въобще в региона. При положение, че в бъдеща Сирия няма да бъде преследвано или подлагано на сеч алауитското малцинство, от което е и президентът Асад, явно не би било работещо да се държи на президента докрай. Всъщност още тогава Путин сигнализираше, че не е склонен да персонализира решенията на конфликтите и хода на историята. И че може да покаже картон на Асад, ако прецени, че той наистина затлачва политическото регулиране на конфликта. Както, впрочем се и случи. Но Асад явно не искаше да види всичко това или пък го виждаше, но смяташе да подхване своя игра и да превърне Русия в заложник на властническите си мераци - какво и да струва това на Сирия, на Русия и на региона като цяло. Той доста примитивно бе решил, че щом Русия се намесва с оръжие в негова защита, той е като някакво геополитическо бижу или реликва, която тя ще носи до гроб. И доста лекомислено махна с ръка на твърденията, че конфликтът в Сирия няма военно решение, че военната операция в Сирия не е дългосрочна, че Русия не е СССР и няма да затъне като в Афганистан. А също на геополитическата конюнктура, която не е никак лесна за самата Русия. В този смисъл конкретно в сегашната фаза на конфликта Асад се показа като племенен водач, който няма как да сглоби един геополитически пъзел. Русия започна изтегляне от Сирия. Русия започна изтегляне от Сирия. Разбира се, картонът е жълт и Русия няма да захвърли Асад в калта - това не е в характера на Путин. Най-вероятно в хода на преговорите руската страна ще стреми да бъдат гарантирани някои от положенията на договорената вече рамка - правата на алауитската общност в бъдеща Сирия и гаранции за физическата сигурност и непреследване на самия Асад, семейството и най-близкото му обкръжение. Това, впрочем, няма да е толкова лесно, като се знае ожесточеността на сирийския конфликт. Но очевидно това е компромисът, който сирийската опозицията ще трябва да приеме, за да спре кръвопролитието и варварския джихадизъм, а и да предотврати разпада на страната, доколкото е възможно. Някои наблюдатели твърдят, че войната срещу Башар Асад не бе справедлива. Но от 2011 година, когато започна конфликтът в Сирия, изтече много вода. И да подхождаш към разрешаването му единствено от позицията, че той е несправедлив и поради това оставането на власт трябва да ти се гарантира с цената на всичко, дори на още десетки, че и стотици хиляди човешки живота, вече не се връзва със справедливостта, човещината и разума. За жалост или не, но рулетката на историческия ход спира и на такъв извод. /БГНЕС