Историческа тръба Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4392876/

България и Гърция след дълги години на преговори най-накрая ще подпишат окончателното инвестиционно решение за интерконектора между двете страни, който ще разнообрази нашите източници на природен газ. През годините, в които се обсъждаше този интерконектор, а идеята за него датира най-малко от 2008-2009 г., световният газов пазар се промени коренно. Русия построи подводния газопровод „Северен поток" с дължина над 1500 км и капацитет 55 милиарда куб.м. По него тя вече доставя директно „синьо гориво" за Германия и останалите европейски страни, като по този начин заобикаля нестабилните региони. Отскоро вече има идея и за изграждането на „Северен поток 2". През 2014 г. Москва постигна значителен напредък в преговорите си за износ на тръбопроводен газ за Китай. Продължи да се развива с бързи темпове производството на втечнен природен газ. Разшири се географията на страните, които могат да го купуват... В района на Източното Средиземноморие – Кипър, Израел и Египет – откриха значителни находища, които тепърва ще се разработват. В САЩ се осъществи шистова революция, в резултат на която те вече не са вносител на газ, а изцяло задоволяват своите вътрешни потребности. В близка перспектива се очаква Америка да започне износ... А у нас Докато светът на газа се променяше, както става ясно от направения по-горе много кратък преглед, България и Гърция продължаваха да обсъждат интерконектора, който според предварителните данни ще струва около 220 милиона долара и ще бъде с капацитет между 3-5 милиарда куб.м. газ. Така многократно отлаганото подписване за тръбата - за последно през лятото - най-накрая ще се случи и може би след около 2 години или дори по-рано тръбата ще бъде факт. Дори и ако всичко се развие по план и няма повече спънки и междусистемната връзка е изградена през 2017-2018 г. остават някои въпроси. Най-важният от тях е откъде ще вземем природен газ, за да я запълним. София договори още през 2008-2009 г. да получава газ от Азербайджан. По-късно това желание бе препотвърждавано от всички български правителства управлявали след това. Проблемът е, че Баку може да достави на България договорените количества от 1 млрд.куб.м. през 2019 - 2020 г. и при условие, че отново няма забавяне при усвояването на втория етап на находището „Шах Дениз" в Каспийско море. Българските власти са оптимисти, че ще намерят газ, но за момента не казват откъде ще дойде той и с какво ще запълнят тръбопровода, докато Баку не добие необходимите количества. Вторият е свързан със сигурността. Основната идея за изграждането на този интерконектор е, че той не само ще намали енергийната зависимост на България от Русия, но и ще гарантира нашата енергийна сигурност. Именно тук възниква нов проблем, който е породен от сложната ситуация в региона на Близкия изток. На 25 август тази година въоръжени бунтовници, най-вероятно кюрди, взривиха газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум, по който Азербайджан доставя своя газ в западна посока. Тази тръба е фундаменталната за съществуването на целия проект „Южен газов коридор", включващ още газопроводите ТАТАП, ТАП и малките междусистемни връзки като нашата с Гърция. Никой не може да ни гарантира, че това няма да се повтори отново. Българските власти също за момента нямат резервен вариант, ако нещо подобно пак се случи. /БГНЕС

 

----------

Георги Пашкулев, първи заместник-главен редактор на Агенция БГНЕС

 

Станете почитател на Класа