Злото не е било чак толкова зло, понеже от време на време е правело и нещо добро - горе-долу така звучи оценката на патриарх Кирил за съветското минало на Русия. Негово изказване отпреди няколко дни предизвика сензация.

Словото на руския патриарх Кирил при откриването на изложбата "Православна Русия. Моята история. 1914-1945" предизвика истинска сензация. Защото никога досега главата на руската православна църква не се е изявявал като откровен апологет на съветския режим.

"Хубавото" и "лошото" в историята на СССР

Без да назовава поименно Ленин и Сталин, патриарх Кирил заяви: "Ние не се отъждествяваме с кървавите страници от историята на 20 век. Предаваме тези исторически личности на Божия съд. Никога обаче отрицателното не бива да засенчва всичко положително, което е било сторено. Както и положителното, сторено от тези или онези хора, не бива да изключва критичното отношение към престъпленията, извършени от същите тези хора".

И още нещо каза патриарх Кирил: успехите на даден държавен ръководител "не бива да бъдат подлагани на съмнение, дори когато този ръководител е известен със злодействата си". Словото на патриарха предизвика толкова силен отзвук сред политически активната интелигенция, че неговият прес-секретар дякон Александър Волков беше принуден да излезе със специално обяснение. Което обаче само влоши ситуацията. Волков обвини журналистите, че били цитирали думите на патриарха избирателно и извън общия контекст.

Възстановяването на този контекст е обаче сложна задача, защото - както се оказа - пълният текст на словото на патриарха не може да бъде открит. От 4 ноември насам на сайта на московската патриаршия е публикувано единствено поздравлението на патриарха до митрополита на Тоболск по случай 25 години от посвещаването му в архиерейски сан. Като се има предвид колко добросъвестно патриаршеската прес-служба документира всяка крачка на главата на руската църква, това изглежда доста странно.

В обяснението си прес-секретарят на патриарха повтори, че доброто и лошото в националната история трябва да се оценяват обективно. Излиза, че за патриарх Кирил злодействата на комунистическия режим вървят паралелно с достижения като изграждането на промишленост, наука и отбранителен комплекс.

"Сталин пое Русия с рало, а я остави с атомна бомба"

Поразително е, че служител на църквата възприема подобен подход като напълно нормален. Изявлението на патриарха (в частта, която беше обнародвана) възпроизвежда клишето, битувало над половин век в съветското, а сега и в постсъветското съзнание: "Да, обаче Сталин спечели войната!", "Да, имаше култ, но имаше и личност!", "Сталин пое Русия с рало, а я остави с атомна бомба!".

Да си припомним обаче репресиите срещу православните християни. Комунистическият режим унищожи стотици хиляди духовници и милиони миряни, много от които бяха провъзгласени за новомъченици. Казвайки, че паралелно с осъждането на репресиите, на палачите трябва да бъде отдадено дължимото за създаването на промишленост и за победата във войната, патриарх Кирил просто зачерква четвъртвековната прослава на новомъчениците като пример за праведност и ненасилствена съпротива срещу Злото. И излиза, че Злото не е било чак толкова зло, понеже от време на време е правело и нещо добро.

Патриархът произнесе словото си в присъствито на президента Владимир Путин при откриването на изложбата, призвана да убеди руснаците, че за всички беди на Русия са виновни чужденците и либералите. И това не е случайно. Верен на повея от коридорите на властта, патриарх Кирил формулира това, което Кремъл иска да види в основата на националната идеология: в политиката няма място за морал и никоя власт в Русия не може да е чак толкова лоша, че да заслужава единствено осъждане.

"Неразличаване на злото"

Тази идеология съответства напълно на нагласите на повечето руснаци - голяма част от съвременното руско общество се отказва от морална оценка на миналото, най-вече на съветското. Поетесата Олга Седакова нарича това състояние "неразличаване на злото": "Да, Сталин унищожи милиони, но затова пък проведе индустриализация и спечели войната - там, където има такова мислене, е невъзможно да се спори", посочва Седакова. Тя вижда корените на това явление в съветското минало с неговия т.нар. класов морал - "всичко, което е добро за диктатурата на пролетариата, е добро изобщо". От патриарх Кирил се очакват съвсем други слова и оценки. Но той очевидно предпочита да не ги прави. А това няма да остане без последствия - както за руската църква, така и за цялото руско общество.

DW