Детството ми мина под ежедневната заплаха от ядрена война – в началното училище (през 70-те) през ден правихме ядрени тревоги – като се криехме под чиновете или в училищния стол, който беше на 5 метра под земята с големи прозорци под тавана, през които слънцето светеше непоносимо силно. Често си мислех, докато бях навряна под масата, че като ни удари атомната бомба, ще можем да видим „гъбата" през прозореца. Защото ние всички бяхме убедени, че това ще се случи и че лошите американци само чакат удобния момент да ни затрият.

Един ден се престраших и попитах учителя по физкултура, който организираше „ядрените атаки": „А който види бомбата през прозореца ще умре ли?" Tой само ми каза да не се обаждам повече.

И така минаха много години—смениха се американски президенти и всичките бяха лоши - Никсън, Форд, Картър, Рейгън – всичките бяха зли и ни мразеха—нас, добрите, невинни дечица, които искахме само мир (и по някой Тоблерон от време на време). Бяхме толкова свикнали с неизбежността на ядрена война, че се бяхме примирили с неизбежния си край. По-късно, в часовете по военно обучение с настървение разглобявахме и сглобявахме автомат Калашников, докато капитан втори ранг Иван Петроw ни говореше как ние сме надеждата на комунистическия строй, който ще спаси света от империализма. „Това не са хора! Това са зверове – расисти, експлоататори, убийци, това са друга кръвна група хора!" А ние го гледахме с интерес, докато се чудехме как да се скатаем от митинга през голямото междучасие, в който трябваше да обикаляме двора в кръг и да крещим „Смърт на Империализма! Да Живее дружбата със СССР!"

Да, бяхме прекрасен експеримент за промиване на мозъци и доста податлив. Децата винаги вярват на своите учители. Но в един прекрасен ден капитанът втори ранг дойде разплакан в часа по военно обучение, избута патроните, гилзите, автомата и картинките за гражданска отбрана —и каза, че Леонид Брежнев е умрял и че светът е станал още по-лошо място. Тази смърт се случи на 10 ноември 1982 г., а само след седем години светът за нас стана друг—много по-добър. А през 1992 г., аз, заедно с тумба американски колеги – всичките мои връстници-- смучехме бира в една кръчма в Бостън и си разказвахме приказките за „ядрената война", която не се сбъдна. Оказа се, че всички те, също са имали "nuclear attack drills" (обучения при ядрена атака). Оказа се, че на тях им бе казвано абсолютното същото, което и на нас за тях. Трябваше да бъдем непримирими врагове, индоктринирани в страх един към друг. Много се смяхме на всичко това тогава...

Защо имам такова дълго предисловие към поредната трагедия в непримиримите светове? Защото тя се тълкува най-вече като трагедия на несъвместими цивилизации – трагедия на верска и културна основа. И в това е огромната грешка! Хората по света са абсолютно еднакви и искат едни и същи неща. Но битието наистина определя съзнанието чрез политически режими, които го зомбират, индоктринират и манипулират. И тези, които разкъсват плътта си с поредната бомба на някой площад, със сигурност си мислят, че спасяват света и цивилизацията.

Като погледне човек към близкото минало, ще открие, че това което се случва, е резултат на огромни политически грешки и недалновидност на Запада и на първо място САЩ - по отношение на Близкия и Средния изток. Това е резултат на лицемерната външна политика в този регион в продължение на десетилетия. Когато на една част на света се гледа единствено като на ресурсен геостратегически обект, лишен от човешкия фактор в развитие, получаваме днешния чудовищен коктейл от световни проблеми. Комунизмът загуби Студената война, защото беше глупав и не можеше да се състезава със Запада. Когато хората започнаха сами да се съмняват в него, постепенно започнаха проблемите му.

Ислямският фундаментализъм и фанатизъм експлоатират гнева, породен от бедността, непрекъснатите войни, нефункционираща държавност, корупцията, хаоса и липсата на перспектива. А Запада се провали да представи на този регион алтернатива, която да ги убеди, че агресивният ислям е толкова престъпен, колкото и светата инквизиция. Лицемерието в политиката на западните държави предизвика в крайна сметка инсталацията на репресивни авторитарни режими в много страни от този регион. Запада се провали да представи на тези региони по-добра алтернатива—със своите неадекватни действия или бездействия.

Бежанската криза не бе в състояние да опресни и размърда мозъците на западните политици. Липсата на конструктивна политика по отношение на задълбочаващата се бежанска вълна е шокираща. Липсата на глобален агресивен подход към ИДИЛ е шокираща. Липсата на преосмисляне на човешките права по отношение на радикалния ислям е шокираща. Правилата трябва да се коригират в състояние на война и криза. Европейският парламент и Американският Конгрес са еднакво отговорни за случващата се война на ислямистите срещу цивилизацията. Милиарди долари отиват за военния бюджет на САЩ и НАТО. Те биха могли да пометат целия свят, камо ли някакви примитиви със саморъчни бомби и калашници! Престъпното бездействие и протакане на западните правителства доведе до това кръвопролитие. Единственият приоритет на Запада днес трябва да е унищожаването на ИДИЛ и борбата с радикалния ислям – без задни мисли, без тънки сметки, без подливане на вода на други стратегически партньори. Такава трябва и да е политиката в региона по отношение на човешкия фактор – нелицемерна, хуманитарна, възродителна, но не от гледна точка на западните ценности, а от гледна точка на общочовешките.

Всички си спомняме за морлокс от дистопията „Машината на Времето" на Х. Г. Уелс. Още през 1895г. авторът предупреждаваше за чудовищата, които се раждат от мизерията, неграмотността, изолацията и експлоатацията. Ужасните морлоци, които живеят под земята и при всяка възможност изяждат добричките, цивилизовани, красиви и беззащитни хора, се появят периодически в човешката история в резултат на световни политически грешки. И сега отново ужасните хора-животни, обезумели от ярост и фанатизъм, унищожават уютния свят на цивилизованите европейци.

Има причини за това! И те НЕ са в кръвната група, не са в основата на западния либерализъм, не са в зачитането на човешките права, не са в демокрацията. Причините са в провалени или неосъществени политики на Запада по отношение на този регион. И без спешна корекция, светът на морлоците ще става все по-голяма реалност.

Автор: Татяна Кристи