Институциите в България започнаха да се питат за любопитните детайли от аферата със записаните разговори между две съдийки. Но вкупом успяват да не налучкат истински важните въпроси. На тях се спира Иван Бедров:

Кой точно е бил „Дълбокото гърло" в аферата „Уотъргейт" е интересен въпрос, който получи своя отговор повече от 30 години след избухването на скандала. Всяка афера повдига много и различни въпроси. Някои са важни, други са интересни, а трети - просто любопитни.
След публикуването на четвъртия (от неизвестно какъв брой) запис на разговор между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, институциите очевидно предпочитат интересните въпроси - и подминават важните. Засега единственият отговор е този, че записите не са резултат от разрешено по закон Специално разузнавателно средство. Имаме и едно обосновано предположение, изречено от главния прокурор Сотир Цацаров - автор на записите е вероятно една от двете съдийки. И толкова. За механизмите на влияние и контрол, които описват разговорите между Янева и Ченалова, все още никой не пита. За евентуалните нарушения на законови и етични правила - още по-малко. А никой от участниците не е отрекъл автентичността на записите.
Има ли нещо специално?
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов предложи Висшият съдебен съвет (ВСС) да създаде специална комисия, която да разследва аферата. Но мнозинството не видя нищо специално в случая и отхвърли предложението. Продължава само започнатата преди дни проверка на Етичната комисия с председател Ясен Тодоров.
Много важно е кой точно е председател. Ето какво научаваме за него от думите на бившата председателка на Софийския градски съд и настояща подсъдима Владимира Янева:
„Ясен Тодоров ми звъни във вторник и казва: „Влади, трябва да се видим". Виждаме се с Ясен. Ясен каза: „Бойко ми прати един от неговите най-близки хора да ми каже по никакъв начин тебе да не те закачаме!"
„Двамата души, които държат Съвета и около тях са лобитата, са Митко и Ясен. Двамата най-оправни в Съвета."
Важните въпроси, които изникват след прочита на тези цитати, са следните:
- Може ли член на ВСС да получава указания от „един от неговите най-близки хора" да закача или да не закача някого?
- Има ли лобита във ВСС и има ли двама членове, които „държат Съвета" и са по-"оправни" от другите?
Но вместо важните въпроси, Етичната комисия задава просто интересния въпрос: какъв е източникът на записите? На безполезен въпрос получава и безполезен отговор: записите са получени в платформата за анонимно споделяне Болканлийкс (на сайта „Биволъ"), която прави невъзможно обратното проследяване на подателя.
Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров смело обяви, че може да поканят премиера Бойко Борисов на изслушване. И не е трудно за прогнозиране, че второто безполезно действие ще донесе и втори безполезен резултат.
Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov
А важните въпроси?
Те засега остават встрани. Всички предпочитат интересните въпроси. Разбира се, че е съществен детайл кой точно изпраща тези записи, защо точно сега и какви планове има в главата си. Теориите на конспирацията вече разцъфтяват. Цацаров ли атакуват? Борисов ли атакуват? Отвличане на вниманието ли е? Изнудване ли е? Предупреждение какво още може да излезе ли е? Кой го прави? Дали е Кой?
Всеки от тези въпроси е безкрайно интересен и със сигурност отговорите имат съществено значение. Но липсата на отговори по тези питания по никакъв начин не отменя въпросите, породени от съдържанието на разговорите - незаконно записани, според прокуратурата.
А неоспорените като автентичност разговори съдържат следната картина:
„И пускам на Бойко един СМС..."
„А нали знаеш, че Митко Узунов е неговият човек в Съвета..."
„...мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам."
„Жоро, действай, сговаряй ги хората..."
България е така устроена, че само главният прокурор и ВСС могат да проведат разследване по съдържанието на разговорите. Но пък те са сред участниците. Това е структурният проблем, чието решаване изобщо не присъства в представите на голяма част от парламентарното мнозинство за т.нар. съдебна реформа. Но пък и част от тях са сред участниците. Затова седмица след началото на аферата нито една политическа сила не е заела позиция. И затова ще продължим да си задаваме любопитните, но не и важните въпроси.
DW