Проблемът с бежанците започва да става изключително сериозен. Не става въпрос дали го подценихме в началото. Българският народ в близката си история е бил в подобна ситуация и не трябва да демонстрираме къса памет. Участвали сме в близките войни и дълбоко в гените ни тече това усещане за съпричастност, доброта и християнска насоченост към проблема. Като народ и нация подходихме изключително благородно, макар и в този дълъг преход, продължаващ повече от 26 години, да ни се явява този проблем, народът посреща нещата със спокойствие и човещина. Това е едната страна на въпроса, другата страна на въпроса идва от това какво прави държавата по отношение на бежанците, които преминават границата. Има два вида бежанци и самата Европа започва да се задъхва, да ги идентифицира и да казва, че едните са икономически мигранти, другите са хора, които са в директния обхват на военните действия. Ние сега започнахме да говорим за този проблем, но, когато дойдат на границата, спазвайки законодателството, ги различаваме на две - тези, които минават през контролните пунктове и тези, които минат през браздата. Отношението към двете, държавнически трябва да бъде коренно различно. И тук започнахме да се справяме с лекота, но каналите, които се прокараха, печалбарството, контрабандата с човешка плът хвърлят лош знак, не само върху България, но и върху всички страни. Трябва да се направи корелация и между отношението на съседните държави, и на нашата. Имаме острата нужда, на прага сме да бъдем приети в Шенген, но той не се случва. В това сложно положение започнахме да спазваме много твърдо тези законови норми и бежанците да бъдат регистрирани, да се спазва европейското законодателство. Европейските държави си позволиха, например една Гърция си позволи да ги посрещне, да ги нахрани, да ги натовари на автобуси и да изпрати към други държави. Очаквам нашата политика и ръководството на държавата да проявят повече твърдост и да се каже, че имаме нужда от финансова подкрепа. Ако за една Гърция, Европа е готова да отпусне от 200 до 500 млн., за да бъде разпределителна гара, то и България трябва да иска адекватна финансова компенсация. Бежанците не останаха само около граничните пунктове и на местата, където трябваше да бъдат. Тук идва и сериозният проблем. Столицата ни е наситена с бежанци и тук задаваме въпроса - адекватни ли са мерките, които Столична община предлага, за да може да се чувстваме спокойни и защитени в собствения си град. Оказва се, че на нас ни се предлага поставяне на допълнителни полицейски патрули и видеонаблюдение. Допълнителни патрули, добре, но не са ли те постфактум? Кога ще се появят тези патрули? Когато се извърши едно деяние, или престъпление, което разстройва цялата столица, идва патрулът, но късно. Видеонаблюдението, което е направено, достатъчно ли е? Покрити ли са целите райони на София? Това са въпроси, които изискват изключително бързо, в оперативен порядък да намерят решението си. Нека да зададем въпроса - разхождат ли се софиянци вечер около Халите в центъра на София. Когато се стъмни ние ли сме чужденците в собствения си град, или чужденците се намират в столицата по някакви европейски правила? Ако този проблем продължава да се замита под килимчето и продължава да се гледа лежерно на него, скоро ще имаме лоши резултати. Нашата задача е да работим и да кажем защо бежанците не стоят в центровете си? Непрекъснато излизат по едни 20, 30, 50 души от едни хостели в София. Знаем ли кои са хората в тези хостели? Ако ще се прави нещо, което не е по реда на закона, как ще ги намерим тези хора? Непрекъснато се прокрадва усещане за заплаха от тероризъм, България все още е незасегната, но не само тази престъпност е опасна. Ами, обикновената битова престъпност, която се извършва от част от бежанците? Те трябва да се занимават с нещо, а след като са толкова масово по тъмните часове на денонощието, очевидно не извършват законова дейност. Има нужда от интеграция, но не знаем какви са тези чужденци. Те са нелегални за нас и за тях самите. Кого ще интегрираме, как ще се случи това? Не съм убеден и, че Столична община разполага със стратегия за интеграция на бежанците. В много случаи е важно да има стратегия, за да се започне отнякъде, но тя не решава проблема изцяло. Преди да се изгради стратегия е важно да се направи пакет от мерки, които осигуряват сигурността на софиянци и приемането на бежанците в обществото. Това е нещо, за което ще се боря в Софийския общински съветник. Работещ човек съм и съм привърженик на точните и конкретни действия. Колеги от Столичния общински съвет, ще надграждаме, ще моделираме, там, където се задъхвате, ще помагаме с нови идеи. /БГНЕС

-------------------

Д-р Красимир Гълъбов, кандидат за общински съветник за София от Реформаторския блок.