ред всичкото сочене с пръст и бъркотия около бежанската
криза, конкуриращо се състрадание и полъх на ислямофобия към
хилядите сирийци, които отчаяно си проправят път в Европа, се
обръща твърде малко внимание на сирийската политика и с какво
очевидните й пропуски са допринесли за сегашната криза.
Покрай възобновените обсъждания от Лондон до Анкара за
намеса в Сирия, няма яснота каква е целта. Докато "Ислямска
държава" укрепва трансграничния си халифат, при силите против ИД
цялото е трагично по-малко от сумата на подвижните части.
По-смислена политика трябва да намери начини да се помогне на
сунитското мнозинство в Сирия - на терена и против мъчителите
му: режима на малцинството на Башар Асад и сунитските джихадисти
на ИД. Моралният императив не се нуждае от обяснения, но
стратегическата цел е сунитското обществено мнение да се настрои
против ИД.
Важно е да се отървем от вредното схващане, че единственият
начин да се води борба с ИД е да се свали от власт Асад. Това е
огледален образ на безнадеждния избор, пред който са изправени
милиони сирийци, хванати в капан между варелните бомби на режима
и варварската диващина на ИД. Асад използва тотална и
религиозна война, за да създаде самоизпълняващите се условия,
при които ще бъде припознат като единствената алтернатива на
джихадизма. Той е другата страна на монетата на халифата, който
силите му почти не закачат. Утвърждаването на този цинизъм,
довел до 300 000 убити и най-малко 6 милиона (регистрирани и
неофициални) бежанци, само ще влоши кризата. Но какво друго може
да се направи?
Първо, може да се направи много повече, за да се помогне на
разселените сирийци на територията на Сирия и извън границите й.
Даваните от агенциите на ООН хранителни дажби бяха намалени, а
след това намалени отново, както и клиниките. Тази нищета и
отчаяние са нещата, които подхранват ИД и допринасят за бягането
към Европа. В долината Бекаа в Ливан, при границата със Сирия,
обаче има няколко училища за бежанци, които са мобилни и може да
се превозят обратно у дома - което дава някакво чувство за
достойнство на травмирани деца, заедно с негласното послание, че
един ден те ще си ходят у дома. Задържането на сирийците на
място е жизненоважно за всякакво бъдеще, което може да има тази
страна.
Второ, може да се направи повече за защита на цивилните,
които са подложени на бомбардировките на Асад по пазари, болници
и училища - в бунтовнически райони, но не и на територията на
ИД. САЩ и съюзниците им сигурно биха могли да се справят с
хеликоптери, носещи варелни бомби, особена след като вече могат
да ползват близките турски военновъздушни бази.
Сериозно намерение на Запада да се помогне и защити по този
начин може да улесни третата и най-трудна част на една
съгласувана стратегия - договаряне на преход за излизане от
войната.
Фактическото разделение на Сирия (и на Ирак) също показва,
че макар и ИД да е силна в сунитски райони, тя е отблъсквана,
когато се опита да навлезе в територия на шиити или кюрди, които
смятат, че прогонването на ИД от сунитските земи е работа на
сунитите. Като се има предвид, че и в Сирия, и в Ирак армията
почти се е разпаднала, както и застрашителния възход на
подкрепяни от Иран шиитски милиции в тези две страни, сунитските
племенни бойци в Ирак и сирийските бунтовници, които се бият
срещу ИД и Асад, се нуждаят от повече подкрепа.
Убеждаването на разочарованите сунити да се откажат от
екстремизма обаче трябва да означава преход без Асад и
обединяване на най-малко компрометираните елементи от сирийската
държава с опозицията и бунтовниците. Дали съюзниците на режима
Русия и Иран биха приели някога това? ИД безпокои Иран по
западната му граница и Русия в Северен Кавказ. Западът трябва да
се възползва това усещане за обща заплаха.
Остатъчният режим на Асад, който се е свил до една четвърт
от сирийската територия, сега съществува с благоволението на
Иран. След сключеното неотдавна ядрено споразумение обаче Иран
не може да спечели легитимността, към която се стреми в един
предимно сунитски и арабски регион с подкрепа на режима на Асад.
Иска ли Техеран пълен контрол над анклав-парий или
по-реалистично влияние в Сирия, с която съседите й могат да
съжителстват? Със свиването на режима на Асад Иран трябва да
вземе решение.
