Когато ние имахме проблеми, свързани с бежанската вълна, Европейският съюз нехаеше. Когато големите играчи вътре усетиха проблема, изведнъж се оказа, че всички трябва да помагаме. Търсенето на решение за бежанския натиск с въвеждане на квоти е запушване на дупките в момента. Това е плод на притеснението на големите държави в Европейския съюз и желание да се преразпредели напрежението. Така че ЕС в момента е в сложна ситуация, защото трябва да сърба попарата на износа на демокрация от страна на САЩ в Близкия изток. Стремежът е да се разпределят усилията - богатите не обичат да плащат сами. Това не е решение на въпроса, а по-скоро временно успокояване на обстановката. Принципът е съвсем друг – трябва да се направи така, че икономиките на големите държави в Близкия изток - на Сирия, на Ирак, на Иран да работят, да има работни места, да има нормален живот. Като им внесохме демокрацията, се оказа, че те не я харесват и тръгнаха да стават бежанци. Когато нямаше демокрация при онези общества /вярно не толкова демократични като нашите/, никой не бягаше от там. Трябва да си даваме сметка, че коренът на злото е нашата намеса там – непремерена и агресивна. Време е да се успокоим вече, да престанем да изнасяме ценности в места, в които никой не ги иска. Боя се обаче, че това изобщо няма да стане, защото нашето твърдоглавие е подплатено с икономически интереси, световния либерален пазар, големи играчи, геополитически напрежения. Понякога си мисля, че нашата съдба е такава да поемаме ударите, така да се каже да сърбаме попарата за неща, които не сме правили. Не че не сме били съпричастни, но не сме били основни действащи лица. Говори се за задължителни квоти, но най-вероятно ако се проведе една по-стриктна политика от страна на големите в ЕС, някои няма да могат да се придвижват нататък. Ще има по-строг контрол. Но доколкото разбирам от нашите управляващи, те не са получавали официално заявление за квота. Но нека видим какво ще реши днес Брюксел. Изключено е да ни заобиколят, въпросът е ние как се държим. Виждаме, че има различни примери – Гърция, Унгария, Германия. А ние се стараем да изпреварим всички в чинопочитание. Сега спряхме руските самолети, които впрочем избраха да подкрепят режима на Башар Асад именно с идея да се стабилизира страната. Асад се отвори към избори с една здрава опозиция и ако там може да се оформи мир, една голяма част от бежанците ще намалеят. Либия е в още по-тежко положение, защото е страхотно разпиляна. Преди това тя беше страна, вярно с тиранично управление, но с безупречна чистота, ред. По улиците можеше да видиш хора с по една ръка, т.е. другата отрязана заради кражби. Сега там не може да се живее. Казвам това, защото категорично трябва да се стабилизира регионът и то да се започне веднага провеждане на такава политика. Забелязвам, че всички стават много войнствени – слушах сутринта наш политик, който говореше доста двусмислено – когато ставаше дума за руско-сирийските отношения, той заяви, че там трябва всички да са оправят сами и да няма външна намеса. Когато стана дума за кризата с Ислямска държава, той каза, че международната общност трябва да реши въпроса. Подобни позиции са меко казано много интересни. Това, което правят политиците у нас е да провеждат политика, която много бърза – бърза без да отчита собствените ни интереси. В крайна сметка решението на проблема е наистина стабилизация на режимите там. Даже от САЩ се чуха приказки, че Асад е необходимото зло и трябва да приемем този факт. А нашите политици на въпроса кое е по-лошо Ислямска държава или Асад, отговарят: и двете. А в политиката няма добър и лош – в политиката има сближаване на позиции и степен на раздалечаване. Бежанците са не само политически, а и икономически. Това са хора, които искат да ползват плодовете на един уреден свят, какъвто е западният. Те не искат да остават в бежанските лагери на Турция, Ливан, Йордания. В исторически план те имат своите основания, защото Западът живее щастливо благодарение на стотиците години колониална политика. Когато хората от колониите идват, то е по една причина – когато ги викат да работят, или когато са притиснати от лошия живот. Във Франция примерно годините след войната чак до петролната криза ги наричат „славните 30 години". Тогава беше нужна работна ръка, тя дойде от Северна Африка, а след 2-3 поколения това се оказаха излишни хора, които са изтикани в крайните квартали на Париж и създават безредици. Видно е, че има некоректно отношение – когато ни трябват да работят, са добре дошли, когато обаче търсят благата на обществото – не ни трябват. ЕС не е достатъчно подготвен да взима решения по такива сложни въпроси. ЕС става заложник на една глобална политика, в която активният играч са САЩ. За национална политика на нашата страна не може да се говори. Ние в нашата история с много малки изключения имаме национална политика. Съединението е един пример за такава, добрата преговорна политика, когато си връщаме Добруджа, също. Това са малкото примери за национална политика. Вероятно има и други, но не са големи, в които България си е отстоявала националните интереси. В момента обаче не виждам това да се прави. В момента виждам много близки позиции до тези на САЩ, които са доста далече от Европа. Ние сме по-близо до Европа от тях, по-близо до Русия и не е ясно защо трябва да отстояваме щатските позиции. Трябва да се знае, че от времето на Хелзинки, когато се появи третата кошница с човешките права, явно светът влезе в сериозно противоречие с класическия принцип за суверенитета. Сега всички въоръжени намеси в суверенни държави всъщност нарушават принципа, върху който се градеше светът през 19-и и 20-и век. Ще има много проблеми и от тук нататък те ще продължат. Ефектът от тези проблеми е, че е възможно да се наруши стабилният ни живот като идват бежанци, като правят атентати. Но трябва да приемем този факт, след като се намесваме по този начин. Защото е абсолютен парадокс – в името на човешките права отиваме при тях и създаваме нечовешки условия за живот като резултат. Но някак си не щем да го признаем това и си говорим други работи, все едно всичко това е паднало от небето и няма пръст нашето участие. Нашата национална политика, за да бъде избистрена и да е ясна, ние трябва един път завинаги да разберем геополитическото си положение, да разберем, че не можем да си позволяваме силни врагове от страна на геополитическата надпревара, ние трябва да се стараем да балансираме, а не да бъдем крайни. /БГНЕС
-----------------------------
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, бивш депутат в VІІ ВНС.
