В стъкления дворец в Ню Йорк - седалището на Обединените нации - въпросът сега не е кой ще замени Бан Ки-мун начело на организацията от 1 януари 2017 г., след края на втория му мандат. Въпросителните са по-скоро около начина, по който ще бъде избран приемникът му. Впрочем, няма по-голяма отживелица от процедурата, по който се назначава генералният секретар на ООН.
Край бреговете на Ийст Ривър, както и сред много страни членки, а също в гражданското общество се надига гняв срещу привилегиите на "феодалите" от Съвета за сигурност.
Миналата седмица ACT (Accountability, Coherence and Transparency Group) - надрегионална група за повишаване на отчетността, съгласуваността и прозрачността в ООН, състояща се от 27 страни, сред които Швейцария играе водеща роля - организира в Ню Йорк семинар, привлякъл голям интерес. Сред поканените беше и бившият Върховен комисар на ООН по правата на човека Мери Робинсън, която се изказа от името на Старейшините - независима група от видни личности със световна репутация.
Според нея процедурата за номиниране на генерален секретар е "неприемлива" и непрозрачността й не допринася за доверието към организацията. Впрочем, както подчертава кампанията "Един за седем милиарда", която обединява стотина организации на гражданското общество и се бори за повече демократичност в ООН, постът на държавния секретар на ООН е може би "най-лошият в света, но и най-важният".
Засега петте постоянни членове на Съвета за сигурност определят по свое усмотрение кандидата - при закрити врати и според критерии, които остават тайна. Ролята на Общото събрание е сведена до тази на камара, която да регистрира избора. Макар участниците в семинара на ACT да се въздържаха от критики към настоящия водач на ООН, всички са на мнение, че процедурата по назначаването трябва да стане открита, за да се намери личността (мъж или жена), способна да се справи с очертаващите се херкулесовски предизвикателства: бруталния екстремизъм, масовото преселение на бежанци, гражданските войни, климатичните промени.
Мери Робинсън смята, че кандидатите трябва да представят платформа, в която изложат приоритетите си. Бившата президентка на Ирландия смята също така за необходимо да има изслушвания в Съвета за сигурност и пред Общото събрание. Тя препоръчва да бъде приобщено гражданското общество. "Съветът за сигурност трябва да предлага повече от един кандидат на Общото събрание", добави Робинсън.
Това ще е начин да се даде допълнителна легитимност на бъдещия генерален секретар, който "ще трябва да се справи с предизвикателството на разногласията в Съвета за сигурност, както установихме във връзка със сирийския въпрос, допълни тя. "Когато Съветът за сигурност сгреши, авторитарните управници получават свобода да вършат чудовищни престъпления", отбеляза Робинсън.
Уилям Пейс, директор на Института за световна политика, представляващ кампанията "Един за седем милиарда", смята, че е време за радикално реформиране на процедурата. За разлика от практиката в институции като Световната организация на труда, Световната здравна организация и Световната търговска организация, за да станеш шеф на ООН, не се изисква никаква специална квалификация, нито пък е предвиден срок на процедурата.
Британският посланик в ООН Матю Райкрофт, представляващ една от постоянните страни членки в Съвета за сигурност, е съгласен. Той предлага кандидатурите да се издигнат до края на декември 2015 г., а подборът им да се извърши до юни 2016 г. За по-голяма прозрачност Уилям Пейс приканва кандидатите да представят публично автобиографията и вижданията си за работата на поста.
Укрепването на легитимността на бъдещия генерален секретар изисква също ограничаване на правомощията му до един мандат, може би от седем години. Няма да е необходимо по време на първия си мандат бъдещият генерален секретар да води кампания за втори. Той ще бъде по-малко задължени да връща услуги и ще е по-независим. Подобно на Кофи Анан генералните секретари на организацията често се освобождават от изискванията на петте постоянни членове в края на втория си мандат.
Проявявайки несъмнено повече гъвкавост от руснаците и американците по този въпрос, Матю Райкрофт смята, че при еднаква компетентност "вече е крайно време жена да оглави ООН".
Източноевропейците, от своя страна, са на мнение, че е техен ред. Директорката на ЮНЕСКО, българката Ирина Бокова, която вече води дейна кампания, се вписва в тази логика наравно със сърбина Вук Йеремич или словенеца Данило Тюрк. Британският дипломат обаче не одобрява логиката на регионалната ротация на поста. Говорейки за страните членки от Източна Европа, той отбелязва без заобикалки: "Техен ред е да представят най-добрия си кандидат".
БТА
