Българската православна църква отново се изказа неадекватно. Както повечето пъти напоследък.
Изобщо, църквата сериозно започва да прилича на една бутафория. Вярата е нещо, което е хубаво да се уважава. И именно затова, по логика, ролята на църквата би трябвало да е да премерва своите позиции, за да може тази вяра да расте, а не да намалява. Защото когато църквата се занивама с глупости, уважението към нея със сигурност не расте. Толкова проблеми има в днешния свят, в човешките отношения, в морала. Но не, българската църква подминава тези теми, които иначе, логично, би следвало да са в основата на обществената й дейност.
Вместо това, мине - не мине време, и Синодът се изказва по някоя безполезна тема, без практическа приложимост или връзка с реалността.
Като например работата събота и неделя.
Нужно ли е изобщо да се обяснява защо в 21 век, в днешното време, доминирано от икономиката и технологиите, това е едно абсолютно фантазьорско предложение?
Църквата трябва да преодолее един основен проблем - ограничеността. Ограничеността да следваш сляпо канони, писани преди хилядолетия, и съответно - адекватни за обществото преди хилядолетия. Не само християнството, всички религии трябва да се оттърсят от закостенялостта и да влязат в крак с реалностите днес.
За сведение на църквата, животът не свършва в петък.
Кой не иска да е свободен и да е с близките си колкото се може повече? Но не можем да затворим държавата за два дни седмично. Цели сектори биха рухнали, ако следваме логиката на църквата.
Синодът като цяло никога не е имал навик да взима предвид толкова важен сегмент от съвременния живот, какъвто е икономиката. И ако нещо не им е ясно, нека видят докъде се докара Гърция с пълни 3 работни дни на кръст седмично.
Икономиката се регулира достатъчно адекватно. На който бизнес е нужно да работи събота или неделя - работи. На който не е нужно - не работи. Така е логично.
Затова нека църквата спре с неадекватните предложения. И помисли за някой друг, по-смислен въпрос, по който да се изкаже.
Автор: Десислава Любомирова
