Колкото неработещ е "днешният" пенсионен модел, толкова неработещ ще е и "новият" пенсионен модел, предложен от социалния министър Ивайло Калфин, чийто законодателни поправки минаха на първо четене в НС.
За съжаление, следващият пакет промени в Кодекса за социално осигуряване ще бъде внесен в НС много по-скоро, отколкото всички си мислим, защото тезите на министъра за стабилност на системата в дългосрочен план от 20-25 г. са далеч от реалността.
Преди дни НС прие на първо четене т.нар. "пенсионна реформа" - предложенията на правителството за промени в Кодекса за социално осигуряване. В едно интервю министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин аргументира промените, защитавайки тезата, че днешният пенсионен модел е неработещ, докато предложенията на правителството могат да гарантират стабилност на пенсионноосигурителното законодателство в дългосрочен план.
Истината, обаче, е съвсем друга.
За това има най-малкото пет причини:
Първо, днес над половината от възрастните хора в България живеят в бедност и материални лишения. Около 600 000 български пенсионери са с пенсии под официалната линия на бедност от 286 лв. В предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване не се предлагат законодателни мерки, които да доведат до съществено подобрение в адекватността на пенсиите. Такива мерки има само за новоотпуснатите в бъдеще пенсии.
Второ, един от най-съществените проблеми на българската пенсионна система е хроничният недостиг на средства, който изпитва фонд "Пенсии" на ДОО и зависимостта му от държавния бюджет. В промените на Кодекса за социално осигуряване се предлага този проблем да бъде решен повече с намаляване на разходите, отколкото с увеличение на приходите.
Трето, друг недостатък на "сегашния" пенсионен модел е ранното пенсиониране. България наистина е държавата, в която средната продължителност на трудовия живот е една от най-ниските – 32 г. срещу над 35 г. средно за ЕС. Това се дължи на лошо функциониращия пазар на труда, но и на възможностите за ранно пенсиониране – било то чрез пенсии за стаж и възраст, било то чрез инвалидни пенсии. "Бъдещият" пенсионен модел няма да реши този проблем, дори може да го задълбочи. Защото превръща "ранното" пенсиониране за категорийните работници и учителите в постоянно действаща норма, запазва привилегиите на служителите от сектор "Отбрана и сигурност". И най-важното – не дава никакви решения по отношение на инвалидните пенсии.
Четвърто, проблем пред пенсионната система е начинът, по който функционира т.нар. "втори стълб" – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. "Бъдещият" пенсионен модел не предлага нищо за подобряване на ситуацията – било то с укрепване капацитета и дейността на Комисията за финансов надзор, било то с въвеждане на нови изисквания към дейността на пенсионните фондове. Това, което се предлага е въвеждане на "доброволност" в задължителна пенсионна схема – възможност за еднократно прехвърляне на средства от индивидуалните партиди в държавното обществено осигуряване или в т.нар. "Сребърен фонд", и то не за всички. А за изкушените с пенсионното дело е ясно, че задължителността е основен принцип на осигуряването.
Пето, дори и след промените, управлението на ДОО ще остане също толкова политизирано, колкото и сегашното. Доказателството е начинът, по който бяха взети последните решения за промени – едни бяха предложенията, подложени на обществено обсъждане, съвсем други, плод изцяло на политическа договорка след дебатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тези, които бяха внесени в Народното събрание. Следователно, "бъдещият" пенсионен модел ще бъде също толкова "неработещ" по отношение принципите на доброто управление, колкото и "сегашният".
Министър Калфин безспорно е политик от високо ниво, но не можем да му се доверим за предложенията за пенсионни промени.
Защото политическите договорки не могат да бъдат наричани обществен консенсус, а половинчатите промени – цялостни и дългосрочни решения.
