Защо София претопли идеята за влизане в еврозоната тъкмо в разгара на гръцката криза? Колко би струвало въвеждането на еврото и дали членството в еврозоната ще е от полза за България? Двама икономисти коментират:
Когато преди седмица българското правителство обяви поредна офанзива за влизането на страната в еврозоната, мнозина приеха съобщението като неуместна шега. Да поставиш в политическата микровълнова фурна идеята на бившия финансов министър Симеон Дянков от 2009 година - и то в дни, когато поведението на съседна Гърция е изправило системата на общата европейска валута на нокти, е най-малкото странно. Въпреки всичко правителството в София обяви курс към подготовка за въвеждането на еврото, създаде Координационен съвет за тази цел и дори определи служителите, с които финансовият министър Владислав Горанов ще работи по задачата - заместник-министър на финансите, подуправител на БНБ, член на Комисията за финансов надзор, заместник-министри на икономиката, на външните работи, на транспорта, на правосъдието и други. Според прогнозата на Горанов, „страната може да стане част от еврозоната не по-рано от 2018 година". Сиреч, в годината на редовните парламентарни избори и на първото председателство на България на ЕС.
Променените правила на играта
Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) смята, че към тези намерения на правителството трябва да се подхожда предпазливо, макар че като страна-членка на ЕС България има ангажимента рано или късно да приеме еврото. Освен драматичните събития в Гърция, аргумент за подобна предпазливост е неотшумялата дългова криза в Европа, която и в средносрочен план ще бъде на дневен ред. „От началото на кризата правилата на играта се промениха и членството в еврозоната вече върви със своята цена. А тя е участието на всички страни-членки в т.нар. спасителни механизми. В момента на евентуалното си присъединяване към еврозоната България ще трябва да направи около 300 милиона евро пряка капиталова вноска във фондовете на Европейския механизъм за стабилност, което се равнява на 0.8 на сто от БВП. Освен това държавата ще трябва да поеме гаранции за близо 3.5 милиарда евро, а това вече са около 6.5 на сто от БВП", пояснява Николова. Тя е убедена, че разходите около влизането в еврозоната биха превишили ползите от това членство. „Сега страната е с фиксиран курс към еврото и реално се ползва с облагите на едно бъдещо членство. В същото време ползи за България няма, тъй като на този етап държавата е фискално стабилна, независимо от известното развързване на кесията и отклоненията от фискалната дисциплина през 2013 и особено през 2014 година. Но дори миналата година правителството не прехвърли 3-те процента дефицит", припомня Десислава Николова.
Предимствата на еврозоната
Депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров също смята, че България не бива да бърза с влизането в еврозоната. Макар преминаването от валутен борд към единната европейска валута винаги да е било цел за страната, сега трябва да се изчака, за да се види как ще приключи гръцката криза, посочва Димитров, според когото еврозоната все пак предлага няколко много сериозни предимства: „Едното е намаляване на валутния риск при търговията, както и на рисковете при трансакциите на валута. Другото е възможността ЕЦБ да оказва помощ в случай на ликвидна криза. А иначе еврото стабилно се превръща в една от двете основни валути в света", казва Димитров.
"Абсолютна глупост"
Тези дни в поредица от интервюта за български медии американският икономист проф. Стив Ханке, автор на концепцията за валутния борд, определи идеята за присъединяване на България към системата на еврото като „абсолютна глупост". „Ако влезете в еврозоната, ще изгубите всяка дисциплина и се страхувам, че ще започнете да вървите по посоката на Гърция, защото ще имате големи фискални проблеми", прогнозира Ханке. Дали е прав? Според Мартин Димитров, американците проявяват известна ревност спрямо еврозоната. „След решаването на гръцката криза еврото действително има всички шансове да се превърне в сериозен съперник на долара, а никой не обича конкуренцията", посочва Димитров.
Десислава Николова обръща внимание на друг факт: „Казусът КТБ много бързо разруши граденото до миналата година доверие в надзора на българските банки и сега властите трябва да възстановят това доверие", казва Николова. Според нея важният въпрос е дали България може да членува в Единния надзорен механизъм и да се възползва от надзора на ЕЦБ, без да членува в еврозоната. „По-доброто решение е да се направи Asset Quality Review - това е преглед на качеството на активите на банковата система, и след това да бъдат предприети нужните стъпки, включително и промени в Закона за БНБ, за кандидатстване в Единния надзорен механизъм без членство в еврозоната. Това ще донесе репутационни ползи за страната, а печалбата на фона на всички рискове и притеснения, които имаме сега, ще бъде голяма", смята анализаторката от ИПИ.
Плащаш - членуваш
И все пак: могат ли 19-те държави от еврозоната един ден да постигнат консенсус за приемането на бедна България в системата на общата европейска валута? Десислава Николова е убедена, че всеки нов кандидат за прием в семейството на еврото ще бъде приветстван, тъй като членството върви със своята цена. Колкото повече държави правят вноски в европейските спасителни механизми и са финансово здрави и дисциплинирани, толкова по-добре за целия валутен съюз. „България е такава страна, но засега тя няма изгода от това членство. Такава полза имат фискално и финансово неустойчиви държави, които в даден момент биха имали нужда от спасяване. Ако изпълняваме задължителните Маастрихтски критерии, и ние ще сме добре дошли - нямаме проблеми с дълга и няма да имаме нужда от спешно финансиране в средносрочен план. Но най-важното сега е да оправим собствения си двор и да възстановим загубеното доверие", казва Десислава Николова.
DW