След края на суровинния бум Латинска Америка се нуждае от нова формула за икономически растеж.
Това бе чудесен период, но той свърши. През по-голямата част от този век Латинска Америка регистрираше силен икономически растеж, голямо намаляване на бедността и увеличаване на средната класа. Сега добрите времена вече са минало. Нововъзникващите пазарни икономики навсякъде спихват като изстиващо суфле.
Латинска Америка обаче изстина напълно. Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономически растеж от едва 0,9 процента през 2015 година, която ще е петата поредна година на забавяне за този регион. Много икономисти говорят за новото обичайно положение на годишен растеж от порядъка на 2 % - по-малко от половината на равнището, което Латинска Америка постигаше по време на бума.
Какво се обърка? Краткият отговор е, че големият суровинен суперцикъл, предизвикан от индустриализацията на Китай, свърши.
Нарастващият износ на полезни изкопаеми, соя и горива даде тласък на много южноамерикански икономики. Без този стимул регионът се приближава към равнището от 2,4 % на дългосрочния растеж на Мексико - страна, която не е голям износител на суровини.
Нещо по-лошо, суровинният бум доведе до деформации, които е възможно да ограничат новите източници на растеж. Много латиноамерикански валути станаха надценени, навреждайки на конкурентоспособността на фирмите, които не се занимават с износ на суровини. Потреблението се увеличи чувствително; инвестициите намаляха. Докато Азия строеше заводи, Латинска Америка вдигаше молове.
Крайният резултат не е изцяло отрицателен. Периоди на икономически бум на Латинска Америка в миналото неминуемо завършваха с финансов крах. Този път само държави като Венецуела, които повториха старите грешки - фискален популизъм, протекционизъм и държавна намеса в икономиката - изпаднаха в криза. По-голямата част от региона стана по-устойчива след годините на отговорна макроикономически политика, с по-силни банки и по-нисък държавен дълг.
За един континент, свикнал да редува периоди на надуване и спукване на икономически балони, устойчивостта е достойна за похвала. Тя обаче няма да осигури трайно по-бърз растеж. За да стане богата, Латинска Америка трябва да увеличи своя безкрайно нисък растеж на производителността и да диверсифицира икономиките си. Това, на свой ред, означава регионът да надскочи досадните идеологически дебати между пазара и държавата, които все още тормозят регионалната политика. Латинска Америка има нужда едновременно от добре функциониращи пазари, с повече конкуренция, и от по-умно управление.
Нека започнем с производителността. През 1960 година ефективността, с която Латинска Америка комбинираше капитал и труд, бе три четвърти от постигнатата от САЩ. Сега тя е едва малко повече от половината. Очевидните причини за тази пропаст са липсата на транспорт, крайния недостиг на иновации и квалифицирана работна ръка; и надутата "сива икономика".
Справянето с тези проблеми изисква нещо повече от образование и инфраструктура. Липсата на адекватна политика в областта на жилищното осигуряване и урбанистичното планиране, например, означава, че голям брой работници са принудени да прекарват часове в път всеки ден. Мнозина не се безпокоят от това, предпочитайки да се занимават с бизнес, за да оцеляват, в задния си двор. По подобен начин, подобряването на детските грижи и овладяването на престъпността ще повишат икономически растеж (като дадат възможност на жените да търсят по-продуктивна работа и намалят изнудванията, пречещи на бизнеса да расте).
Златна възможност Вторият приоритет е регионалната интеграция да бъде взета насериозно. Икономиките стават по-диверсифицирани и модерни, когато станат част от регионални снабдителни вериги. Този процес подхрани икономическия растеж на Източна Азия и на Северно Мексико (но не и на Юга), благодарение на връзките му със Съединените щати. В Южна Америка, прекалено много лидери говорят за единство и едновременно с това практикуват протекционизъм.
Едно добро начало би било да бъде превърнат Меркосур, крепящ се на Бразилия и Аржентина, от един до голям степен фиктивен митнически съюз в истинска зона за свободна търговия, основана на правила.
Никоя от тези реформи няма да се изплати бързо. Нито една от тях няма да бъде прокарана лесно, по-специално защото много от президентите в региона са непопулярни и техните правителства - опетнени от корупция. Без лесното събиране на урожай от времето на бума обаче, здравата работа на структурните реформи е единственият път за повишаване на растежа и благосъстоянието.
Колкото по-скоро латиноамериканските лидери осъзнаят това, толкова по-добри ще са перспективите пред региона.
БТА
