След седмица на напрегнати срещи на високо равнище еврозоната още веднъж се оказа в досадно познатата позиция да опитва да попречи на Гърция да фалира. Финансовите министри още веднъж се събраха в Брюксел на 25 юни в последен опит да сключат споразумение преди сегашната спасителна програма на Гърция да изтече на 30 юни.
Докато броят на списание "Икономист" отиваше за печат, изходът бе трудно предвидим. Но няма никакво съмнение, че каквото и да е споразумение ще покрие само непосредствените неотложни нужди на Гърция. Въпреки много различните идеологии, Гърция и нейните кредитори са заключени в съдбоносната прегръдка на общата валута. И всичко това заради страна с дългове, възлизащи на около три процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната.
Безкрайните криволичения на преговорите по спасителната програма са объркващи, но не е нужно задълбочено изследване, за да се види, че нещата са зле. След пет години, две спасителни споразумения и подстрижка на дълга, икономиката на Гърция се е свила с 25 процента спрямо равнището от 2008 г., безработицата възлиза на 26 на сто, а държавният дълг е близо 180 процента от БВП. Държавната администрация е зле, а старите болести - корупцията и клиентелизмът са по-силни отвсякога.
За да получи парите, които са нужни на Гърция, за да изплати предишни заеми, премиерът Алексис Ципрас е призован да подпише мерки за икономии, предписани отвън, тоест от правителствата, които той енергично изобличаваше докато бе в опозиция. Голямата разлика този път е, че след пет месеца уклончиво поведение и ненавист, всяка капка доверие между Гърция и нейните кредитори е пресъхнала. Това поставя Гърция и еврозоната в по-лоша ситуация отпреди.
Повечето германци сега искат Гърция да излезе от еврозоната. Бундестагът и другите парламенти на страни кредиторки ще се мъчат с всички сили да одобрят още една спасителна програма за Гърция, особено ако, както изглежда възможно, тя включва обещание за облекчаване на дълговото бреме. Колкото до отдавна страдащите гърци, единственият урок, който могат да научат от тази жалка история, е че са били твърде неблагоразумни да изберат грешен вид правителство, бидейки все още длъжници на своите кредитори.
Как можа да стане всичко това? Върнете часовника назад през май 2010 г. Първото спасително споразумение на Гърция се роди от съчетание от страхове. Лидерите на ЕС се опасяваха, че отписване на гръцкия дълг ще разпали разпространение на дълговата криза от типа на Лемън брадърс. Германия се терзаеше, че без одобрението на Международния валутен фонд (МВФ), всяко спасително споразумение ще бъде недостатъчно строго.
Страните кредиторки се съмняваха, че парламентите им ще одобрят големи спасителни заеми. Така се появи програма, която събра заедно в тройка институции, които не си подхождат - Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ - като наблюдатели на лошо замислена спасителна програма за страна, която изначално не е трябвало да се присъединява към еврото.
След пет години на "водене на тристранно домакинство", всеки член на тройката е като семействата в "Ана Каренина" - нещастно по свой начин. В ЕЦБ има разногласие относно подкрепата, която е оказала на гръцките неустойчиви банки и разочарование от политици-готованци, които разчитат да запазят финансовата стабилност на еврозоната с неконвенционални средства като парично стимулиране на икономиката (quantative easing).
Комисията сега говори повече за икономии, отколкото за работните места и растежа, обещани от Жан-Клод Юнкер, когато стана председател миналия ноември. А МВФ е въвлечен в европейския политически водовъртеж, което силно гневи неговите акционери извън Европа. МВФ е в конфликт с Комисията относно гръцкия дълг и иска да го преструктурира, за да направи сумите събираеми.
Запознат с особеностите на еврозоната през последните години, Муджаба Рахман от консултантската къща "Евразия груп" каза, че МВФ вече не е склонен да жертва своята репутация заради европейската солидарност.
Лесно е да се види защо. Гърция винаги се мъчеше да приложи предишните споразумения и не успяваше да изпълни повечето фискални цели, особено заради рецесионния ефект от икономиите.
Правителство, което идеологически е против спасителните споразумения, трудно може да постигне успеха на такова, на което те са били наложени. Междувременно несигурността потопи Гърция отново в рецесия и отново я извади от капиталовите пазари. Не след дълго Гърция отново ще се окаже в ръце с просешката паничка.
В случая на Гърция надеждата замени преценката и изходът от драмата трудно може да се предскаже. Но трудностите около сключването на споразумението няма да убедят Германия, че еврозоната е готова да се справя със своите проблеми без МВФ, за да подсили своята издръжливост. В дългосрочен план някои се надяват, че Европейският стабилизационен механизъм - постоянният спасителен фонд с 500 млрд. евро, може да стане Европейски валутен фонд, който да наблюдава бъдещи спасителни програми, освобождавайки МВФ от неговото европейско бреме. И сега, когато е надзирател на най-големите европейски банки, ЕЦБ трябва да помисли дали трябва да бъде част от тройката, макар че нейната роля в предотвратяването на бягството на капитали все пак изисква най-малко някакво участие в преговорите по спасителни програми.
Както винаги, наоколо се носят големи идеи. Нов доклад за управлението на еврозоната, написан от председателите на пет европейски институции, ще бъде обсъден тази седмица на срещата на върха на ЕС. Той съдържа някои добри идеи, казва Гюнтрам Волф, икономист на института Брюгел, като "власти по конкурентноспособността", които може да помогнат за ограничаване на разликите в заплащането, които тормозеха еврозоната в миналото. Но много предишни доклади събират прах по далечните ъгли на офисите.
С Гърция на ръба, Великобритания предоговаряща отношенията си с ЕС и Русия, заплашваща европейския изток, има слаб апетит за грандиозни нови планове за по-дълбока икономическа интеграция, и разбира се, няма такъв и за амбициозни промени в договора (което самите петима председатели искат да избегнат).
Скептици на европейския обяд, включително германската Бундесбанк, изрекоха много предупреждения, че валутният съюз не може да работи без политически съюз. Еврозоната отдели пет години в отчаяна битка да им докаже, че грешат, причинявайки огромни щети в Гърция и другаде. Еврозоната ще продължи да опитва, а "Икономист" може само да се надява, че ще успее. В противен случай, ако искате да видите картина от бъдещето, представете си обезсърчени европейски лидери, пристигащи в Брюксел за "последни" спасителни срещи на високо равнище - завинаги.
БТА
