Протестиращите полицаи не могат да разчитат на солидарност от страна на българското общество, докато не престанат всекидневно да произвеждат доказателства за неадекватността на системата.

Две години след избухването на протестите заради избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС, в София отново има демонстрации, а пред Народното събрание отново се появиха палатки. Този път няма заграждения и кордони, защото протестът е на самите полицаи. Синдикатите им не искат да се повишава възрастта за пенсиониране на служителите в МВР - към момента за излизане в пенсия са достатъчни 27 години стаж, 18 от които - в системата. Намерението на правителството е служителите на МВР да се пенсионират при навършване на 52 години и 10 месеца, а после възрастта постепенно да се повиши до 55 години. Тоест, с 10 години по-малко от пенсионната възраст на останалите българи.

По същото време, когато медиите информират за исканията на полицаите, вниманието на публиката е приковано от друг сюжет - далеч по-атрактивен. Столичният квартал „Орландовци" става сцена на поредния масов бой между цигани и българи, отправят се заплахи и в двете посоки, а организирани групи се притичват на помощ на своите. Няколко десетки хулигани решават да заобиколят полицаите и атакуват къщите и хората в махалата, а цяла България гледа по телевизията как полицейски шефове се въртят на място, ръкомахат и очевидно са изненадани от случващото се. Единият от тях обясни по-късно, че нямало как да знаят, че щели да дойдат организирани групи. Другият пък се оплака, че „това мероприятие не предполага изявен организатор, с който полицията да може да комуникира и да предотврати насилието". На фона на тази плашеща наивност протестиращите полицаи могат да разчитат не на разбиране за исканията им, а на увеличаваща се подкрепа за намеренията на правителството - на принципа „Хак да им е на ченгетата!".
Не знам, не чух, не видях

Интересното в конкретния случай е, че медиите бяха значително по-добре информирани от полицията за това, което предстои да се случи. Призивите за щурм на цигански гета са лесно откриваеми в социалните мрежи и форумите. Бяха разпространявани и от бъдещи участници в събитията, и от хора, които искаха по този начин да отправят предупреждение, че нещо се готви.

Не може всички да знаят какво се подготвя, само МВР да не знае. Не може полицията да се държи като в годините преди интернет и да не знае къде и как се случват нещата. Всъщност това не е вярното, а удобното обяснение. По време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски МВР показа, че се ориентира отлично в социалните мрежи. Тогава знаеха много добре и за предстоящи събирания на хора пред сградите на властта, и за планираните блокади на премиера или министри от кабинета му. Изтеклите имейли с „опорни точки", изпратени от МВР до управляващата тогава партия БСП, показаха, че анализът на социалните мрежи не е непозната територия за службите.

Проблемът вероятно е другаде. В дните на полицейски протест и етнически сблъсъци, служители на министерството не останаха встрани от дебатите. Някои от тях споделяха колажи, на които цигани настояват за газификация, а ликът на Хитлер им се притичва на помощ... Други пък разпространяваха призивите „да се обединим срещу циганската пасмина". Тези примери не са измислица. Не е трудно да бъдат открити и още такива - живеем все пак във време, когато сами излагаме всичко за себе си на показ в интернет.
Другите престъпления

Най-видимото обяснение за това поведение е мълчаливото съгласие, с което прокуратура и полиция традиционно наблюдават няколко от престъпленията, прилежно описани в Наказателния кодекс. Проповядването на фашистка идеология е престъпление. Подбуждането към насилие, основано на раса, народност или етническа принадлежност, също е престъпление. Точно както е нарушение на закона да проповядваш омраза на религиозна основа. Подобни случаи са всекидневно около нас - и в старите медии, и в новите социални мрежи. И ако някой се оправдае с новите технологии и невъзможността на властите да следят всичко, пак няма да е уцелил верния отговор. Акцията срещу радикални ислямисти в Пазарджик беше извършена, след като службите забелязали как някои „шервали" или „лайквали" публикации на т.нар. „Ислямска държава". Тоест, приближаваме се към най-лошия възможен отговор - става дума не за непознаване на част от престъпленията, а за избирателното им забелязване и пропускане.

Към този фон се прибавят и всички предишни провали, като например случилото се в Лясковец, където по скандално нелеп начин бе убит елитен командос. Част от този фон са и гледките по улиците, където полицаи могат да бъдат видени да проверяват улични музиканти и продавачки на домашни марули, докато хулиганските агитки ги изненадват. Неизменна част от същия този фон са и пратените на сянка пътни полицаи, чиято цел е да хванат някой в нарушение, вместо да спомагат за безопасно движение по пътищата. Разбира се, че за състоянието на този мастодонт не могат да бъдат обвинявани редовите полицаи, които изпълняват спуснатите от горе заповеди, съобразени с политическата воля. Така обаче изглежда МВР за българите. И ако някой предложи то да бъде изцяло преосновано, все по-трудно ще бъде да се представят аргументи против.
DW