Добрата новина е, че гръцки дефолт, който стана все по-вероятен след предизвикателния отказ на гръцкия премиер Алексис Ципрас на това, което той описа като "абсурдна" спасителна оферта на кредиторите на Гърция, вече не представлява сериозна заплаха за останалата част на Европа. Лошата новина е, че изглежда Ципрас не разбира това.

Съдейки по войнственото поведение на Ципрас, той твърдо вярва, че Европа се нуждае от Гърция толкова отчаяно, колкото Гърция се нуждае от Европа. Това е истински "нелепо" в сегашните преговори и нереалната представа на Ципрас за неговата преговорна позиция сега създава риск от катастрофа за неговата страна, унижение за неговата партия СИРИЗА, или и двете.

Най-вероятният изход е Ципрас да приеме, че е сбъркал и да отстъпи пред исканията на "тройката" (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) преди края на юни. Ако не го направи, Европейската централна банка (ЕЦБ) ще спре да подкрепя гръцката банкова система, а правителството ще остане без пари, за да обслужва външни дългове, и нещо по-драматично - да изплаща на гръцките граждани техните пенсии и заплати. Отрязана от всякакво външно финансиране, Гърция ще стане икономически парий - европейската Аржентина, а общественият натиск вероятно ще свали СИРИЗА от власт.

Този изход е още по-трагичен, като се има предвид, че икономическият анализ, стоящ зад искането на СИРИЗА за облекчаване на мерките за икономии, е в общи линии правилен.

Вместо да търси запазващ имиджа си компромис за смекчаване на програмата на тройката, Ципрас пропиля шест месеца за символични битки по икономически неуместни въпроси, като трудово законодателство, приватизации, дори наименованието на тройката.

Това провокативно поведение доведе до загуба на всички потенциални съюзници на Гърция във Франция и Италия. Нещо по-лошо - времето, изгубено в политическо парадиране, унищожи първичния бюджетен излишък, който бе козът на Ципрас в началната фаза на преговорите.

Сега Ципрас мисли, че има друг коз: страхът на Европа от гръцки дефолт. Но това е илюзия, създадена от неговия финансов министър Янис Варуфакис. Специалист по теория на игрите, Варуфакис неотдавна се похвали пред "Ню Йорк таймс", че "малка Гърция, за да оцелее, (може) да срине финансовия свят" и че медийният му образ на "ирационален шут...ми върши работа" като плаши другите финансови министри от ЕС.

Очевидно Варуфакис смята, че неговото "сложно разбиране за теорията на игрите" дава на Гърция ключово предимство в "сложната динамика" на преговорите. Но всъщност, играта, която се играе в Европа, повече прилича на морски шах, отколкото на шах, и в нея линията е естественият завършек, а грешният ход означава сигурна загуба.

Правилата на тази игра са много по-прости от очакванията на Варуфакис, заради едно много важно събитие, което се случи в същата седмица, когато бяха изборите в Гърция. На 22 януари Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе решително действие за защита на еврозоната от възможен гръцки дефолт. Като обяви мащабна програма за изкупуване на облигации, много по-голяма спрямо пазара на облигации на еврозоната отколкото паричното стимулиране на икономиката (quantative easing), прилагано в САЩ, Великобритания или Япония, президентът на ЕЦБ Марио Драги издигна непробиваемата стена, която отдавна бе необходима, за да запази валутния съюз от финансова катастрофа от типа на Лемън брадърс.

Новите компетенции на ЕЦБ да печата пари, на практика без ограничение, за да подкрепя както банки, така и правителства, намали до незначителност възможността за разпространение на дълговата криза от Гърция. Това е дълбока промяна във финансовата среда в Европа, която гръцките политици, заедно с много икономически анализатори, не успяват да разберат.

Преди решението на ЕЦБ, разпространение на дълговата криза от Гърция бе реална заплаха. Ако гръцкото правителство обяви дефолт или опита да напусне еврозоната, гръцките банки биха рухнали, а гърците, които не са успели да изнесат парите си извън страната, биха загубили спестяванията си, както стана в Кипър през 2013 г. Когато вложителите в други задлъжнели страни от еврозоната, като Португалия или Испания, видят това, те биха се уплашили от подобни загуби и биха преместили парите си в банки в Германия или Австрия, както и биха продали притежаваните португалски и испански облигации.

В резултат, цените на облигациите на задлъжнелите страни биха се сринали, лихвите биха скочили, а банките ще бъдат заплашени от колапс. Ако разпространението на дълговата криза от Гърция се засили, следващата най-слаба страна, вероятно Португалия, би изпаднала в невъзможност да подкрепя банковата си система или да плаща дълговете си. Най-накрая би напуснала еврозоната по примера на Гърция.

Преди януари, подобен развой на събитията бе доста вероятен, но програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации постави предпазни механизми на всяка фаза от процеса на разпространение.

Ако притежателите на португалски облигации са разтревожени от бъдещ гръцки дефолт, ЕЦБ просто ще увеличи изкупуването на португалски облигации; при липсата на ограничения в капацитета й да изкупува облигации, тя лесно ще преодолее всеки натиск на мащабни разпродажби.

Ако спестителите в португалските банки започнат да преместват парите си в Германия, ЕЦБ ще върне тези евро обратно в Португалия чрез междубанкови депозити. Отново няма ограничение колко пари може да върне ЕЦБ, осигурявайки платежоспособността на португалските банки толкова дълго, колкото продължи да купува португалски облигации.

Накратко, програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации превърна ЕЦБ от пасивен наблюдател на кризата в еврозоната, парализирана от остарелите буквоядни ограничения на Договора от Маастрихт, в истински кредитор в краен случай. С правомощия, подобни на тези, които упражняват Федералният резерв в САЩ, Банк ъв Джапан (Bank of Japan) и Банк ъв Ингланд (Bank of England), ЕЦБ сега може да предпази еврозоната от разпространение на дълговата криза.

За съжаление на Гърция, това бе пропуснато от правителството на Ципрас. Гръцките политици, които все още гледат на опасността от разпространение на дълговата криза като на техен коз, би трябвало да забележат съвпадението на гръцките избори и програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, и да си направят очевидния извод. Новата политика на ЕЦБ бе замислена, за да защити еврото от последствията на гръцко напускане или дефолт.

Последната стратегия на Гърция в преговорите е да иска откуп, за да не извърши самоубийство. Подобно изнудване може да свърши работа на бомбаджия самоубиец. Но Гърция просто държи пистолет към собствената си глава, а на Европа не й се налага да се тревожи много, ако Атина дръпне спусъка.

БТА
*Анатол Калецки е председател на Института за ново икономическо мислене (INET) и автор на книгата "Капитализъм 4.0: Раждането на новата икономика след кризата" - бел. изд.