Да се използва инфраструктурата за трупане на политически капитал не е нов ПР ход и не е българско откритие.

Първи у нас го приложи успешно столичният градоначалник Стефан Софиянски. Още тогава с асфалтирането на отделни участъци от инфраструктурата на София той правеше добро впечатление на хората или поне такъв беше механизмът, с който се работеше за подобряването на имиджа му.

След това Бойко Борисов в първия си мандат реши, че това е добра технология и я продължи. Нещастното стечение на обстоятелствата бе, че начинът, по който се изграждаха тези шосета, претърпя сериозно отклонения по линия на корупцията. Това снижи и тяхното качество и сега през втория мандат тези пукнатини вече се виждат. Ако тогава в първия мандат те са били пукнатини в разходите, ако мога да се изразя метафорично, сега вече са пукнатини по пътищата.

В нито една от цивилизованите страни от ЕС асфалтирането не е постижение. Това се отнася и до поддържането на ВиК-мрежата, електропроводите и други естествени и елементарни неща от бита на обществата, които никой не смята за голям напредък или за голямо постижение. Хората се вълнуват от други теми.