Шест месеца преди местните избори основният въпрос си е все същият: могат ли партиите да печелят гласове, без да прибягват до машинации с един от основополагащите закони - този, който осигурява свещеното право на избор?

В последните десетина години няма партия, без изключение, която в предизборната си кампания да не е заявила, че освен да повишава жизнения стандарт на народонаселението, ще свърши и всичко това: ще спре търговията с гласове, ще изчисти избирателните списъци от митичните над 1 милион мъртви души и ще въведе всички високи европейски стандарти в изборното законодателство.

Естествено, тези сакрални думи остават да висят в пространството на някое телевизионно студио или местно читалище, където са били обяснени всички благини, произтичащи от успеха на една или друга формация. После вотът минава, опозицията продължава да държи на копнежите си по европейски изборен закон, а управляващите започват едни безкрайни експертни разговори за това как да го постигнат. Консултациите, разбира се, са безплодни, а промените се оказват невъзможни. До момента, в който наближи поредната кампания. Тогава партиите се стряскат (всяка по собствени причини) и пак заваляват предложения за промени. Естествено, текстовете са далеч от въпросната европейскост и приличат по-скоро на ситни кърпежи с подтекст за служебна победа, отколкото на мащабни промени в името на демократичността. При опаковането им никога не се проявява креативност. Освен че всичко уж се прави за благото на суверена, очакваният ефект от въпросните идеи е да се пресече купуването на гласове и да се възцари правда.

Нищо ново под слънцето

Без изненада, 43-ият парламент не прави изключение в тази банална статистика. Точно половин година преди местните избори заваляха обичайните предложения за промени, нищо че мнозинството се закани да не пипа изборното законодателство. Зад тези предложения почти винаги прозира нагон за хитрост. И този път се прокрадна вече чуваната неведнъж теза: „когато се отвори за ремонт Изборният кодекс, винаги могат да се направят предложения между първо и второ четене на нормативния акт и я да бъде увеличена преференцията, я да бъде направена невъзможна".

До момента предложения за промяна на закона, регулиращ вота, са внесени само от Патриотичния фронт и от Георги Кадиев. За текстовете на националистите изобщо не си струва да говорим, освен ако не се впуснем в разсъждения, че те са мюре, за да може наистина между двете четения да се направят различни изменения, уж непринудено, защото „така или иначе работим по кодекса".

Предупреждения за нов Костинброд

Далеч по-интересни са събитията, които започват да зреят отсега под формата на уж законодателни неуредици, но всъщност имат за цел да пробутат поредната партийно-политическа теза.

Така например по-малко от шест месеца преди изборите държавата се сети, че БНБ и двете лицензирани печатници не могат да се справят с отпечатването на бюлетините за местния вот. Поради тази причина най-вероятно ще се закупят допълнителни машини за печатницата на Българската народна банка. За да се разреши въпросният проблем, всички партии, както и представители на банката и на изпълнителната власт, се събраха, за да мислят решение.

Според депутата от БСП Мая Манолова, по време на разговора представителят на правителството поставил въпроса да се върне старият режим - областните управители да избират печатници, на които да възлагат печатането на бюлетините. Според нея това е предпоставка за манипулация на вота и БСП ще е твърдо против. Естествено, заговори се отново за костинбродския сценарий.

Любопитен факт е, че още при приемането на кодекса „Манолова" беше ясно, че три печатници няма как да се справят с изборните книжа за местния вот. Но тогава (подвластни на прокурорско-медийния и политически балон „Костинброд") нито управляващите в лицето на БСП и ДПС, нито опозицията в лицето на ГЕРБ не оспориха идеята.
"Внасяне" на избиратели

На същия принцип, месец след като изтече срокът за регистрация по настоящ адрес, даващ право да се гласува на ново място, и БСП, и РБ изведнъж се сетиха, че ако 150 човека са регистрирани в един имот, вероятно става дума за „внасяне" на избиратели, които да гарантират победата на един или друг кандидат. Така от години се решава вот предварително, но на никого не хрумна да го каже навреме. Сега двете партии поотделно умуват как да преборят вече регистриралите се. Паралелно с това Мая Манолова при всеки удобен случай изразява опасения от нов случай „Костинброд", който да предреши с манипулация местните избори.

На този фон особено интересна е позицията, която заеха ГЕРБ. А именно, че законът, регулиращ вота, има много слаби страни, но няма да го променят, за да не се появят съмнения, че мнозинството се опитва да спечели повече кметски места служебно.

Това (макар и половинчато) признание, че нормативната база се моделира с цел законодателна измама, всъщност е отговорът на въпроса защо списъците няма да бъдат прочистени от мъртвите души, защо електронно гласуване няма да има и защо европейският модел на правене на избори ще бъде още години недостижима цел.

Могат ли и без машинации?

Дребните сметки и недобре отиграните пиар-изявления на тема изборен закон поставят един от най-важните въпроси както пред политическата класа, така и пред избирателя: могат ли партиите, без да прибягват до прокурорско-медийни балони и нормативни трикове, да се позиционират така, че да спечелят гласа на суверена?

И това е питане, което би трябвало да се поставя с особена острота преди всеки вот. На този етап, шест месеца преди местните избори, изглежда, че за пореден път тази цел е непостижима. Затова и още поне половин година ще се дъвче до болка познатата тема за технически машинации, които са осигурили това или онова кметско място. Което безспорно е важна тема, но вторична. Същностният проблем е политическата немощ, която кара политическата класа да разглежда един закон, който в Западния свят предоставя на гражданите най-висшето право - правото на избор, като инструмент. Инструмент я за предизборна агитация, я за изборна победа (в зависимост от това дали актуалната роля е опозиционна или управленска).
DW