България днес е паралелен свят, напълно откъснат от реалността.

Благодарение на родните политици, най-вече на тези, които са в управлението. Видяхме го и днес на поредния лустросан бизнес форум, организиран от КРИБ, на който премиерът Бойко Борисов изрече маса глупости, от които на всеки нормален човек би му се завило свят. Трябва наистина да си опериран от наглост, или да страдаш от амнезия, за да заявиш, че си успял да се справиш в кризата в предишния мандат.

Не знам това някаква ехидна шега ли е или тъжна вест. Но е факт, че в по-дълбока финансова и духовна криза съвременна България не е била никога. Да казваш, че сме излезли от криза, когато над 60% от хората живеят под прага на бедността, 40% са неграмотни, над 30% е младежката безработица, когато лекарства, доходи, пенсии, образование, детските градини, лечението на болните са отдавна трудно достъпни или в нищожни размери, е меко казано, подигравка.

Да припомням ли как точно в предишния мандат на ГЕРБ фалираха хиляди малки и средни фирми под натиска на управленски рекет, как нови 400 000 души бяха изхвърлени на улицата като безработни, как фискалният резерв бе стопен от близо 9 милиарда на 3.5 милиарда лева, как изчезна резерва на Здравната каса, как всякакви монополи танцуваха в любовна прегръдка с властта?

Да не говорим, че в световните класации България се срива с всяка изминала година, а последните и предпоследни места в ЕС по стандарт на живот, свобода на медиите, конкурентност на производството и др. са ни гарантирани. И още, и още...

Всичко това няма как, ей така, да бъде изчегъртано или изтрито с гумичка. Защото обикновените хора живеят в тази мизерна реалност на обезлюдената и обезкостена в индустриално отношение държава. Но тя не е бойкоборисовата. Неговата е друга. Неговата България е за отбраните, за т.нар. елити. И никакви популистки ходове и запушване на пробойни, примерно - да спреш обществена поръчка за шампанско и омари, не може да я промени.

Не знам дали нашият изстрадал народ има сили и енергия да се противопостави на днешния управленски разгул, но в едно съм сигурен. Във въздуха, освен усещането за безнадеждност, витае и сянката на гнева от несправедливостта. И тя се засилва, с всеки изминал ден, докато в един момент премине критичната си точка, за да избие отново на повърхността. Друг е въпросът какво ще последва. Проглеждането на обществото ни отдавна набира скорост, а поводи за това му дават и новите геополитически промени, които са знак за разпада на еднополюсния свят и на неолибералната система като цяло. За съжаление, инерцията, която съществува у нас, продължава да ни носи по течението, а политиците ни така и не се усещат, че лека-полека изпадат от "голямата игра".

Примери? Поведението на Орбан, Земан или Ципрас. Турция, също член на НАТО, ни отмъкна газовата тръба "изпод носа". А днес външните министри на Унгария, Сърбия, Македония, Гърция и Турция обсъждат в Будапеща перспективите си за участие на страните от региона в проекта "Турски поток".

А ние? Нас защо ни няма? Лесно е да си отговорим. Но и да си говорим, властта не ни чува. При толкова много медии и мераклии за "обществени рупори". Друго си е да ни го каже някой чужденец. Като ,например, Пол Крейг Робъртс, бившия съветник на президента Рейгън: "Вашингтон си купи България". Това като че ли казва всичко. И подсеща, че при тази "покупка" на една фронтова държава като нашата, можем да очакваме всичко.

Дали е възможно един ден страната ни да излезе от ямата, в която е натикана? Труден въпрос. С още по-трудни отговори и решения, които ще дойдат с времето, но от Европа, не от София. "Матрицата" вече е пробита - първо в Гърция, където СИРИЗА дава заявка за един нов тип политика, различна от нашето пословично, вечно "Йес". Други извънсистемни партии в други държави, независимо дали идват отляво или отдясно, също са на път да се превърнат във фактори в политиката на Европа. Но само от нас зависи в каква степен, дали и кога ще успеем да се впишем в този процес. За да не си повтаряме след време тривиалната истина, че винаги се оказваме на страната на губещия.