Събитията в Украйна от миналата година се оказаха катастрофални за Владимир Путин. Руският президент трябва да си спомни съдбата на своите предшественици.
През октомври 1964 г. Никита Хрушчов се върна от отпуска, за да установи, че е свален от своето протеже Леонид Брежнев. Преди това през 1962 г. Хрушчов бе унижен в Карибската криза. Това обстоятелство плюс неспособността му да придвижи напред икономиката след 10-годишно властване накараха най-близките колеги на Хрушчов да го пратят в оставка. Сериозните неуспехи на международната сцена и икономическите провали доведоха до отстраняването на ръководителя, който изглеждаше неуязвим.
Икономическото положение на Русия далеч не е толкова катастрофално, както при Хрушчов или Елцин, но напоследък то съществено се влоши и - което е още по-важно - то не отговаря на очакванията. Възстановила се след кризата от 2008 година, Русия се сблъска със забавяне на темповете на растежа на Брутния вътрешен продукт в продължение на няколко години. През последните 4 години дълговете на регионалните власти са се удвоили, а някои региони са близо до банкрут. Нещо повече, заплахата от банкрут е надвиснала над някои металургични, добиващи и суровинни компании. Украинската криза още повече влоши положението. Бягството на капитали от Русия през първата половина на 2014 година достигна 76 млрд. долара, докато за цялата 2013 г. то бе 63 милиарда долара. Преките чуждестранни инвестиции през първата половина на 2014 г. намаляха с 50% в сравнение със същия период на 2013 година. Всичко това се случи, въпреки че тогава цените на нефта бяха над 100 долара за барел.
Популярността на Путин нарасна след успешното провеждане на Олимпиадата в Сочи и откакто западните медии започнаха да го представят като агресор в Крим. Но великата победа може да бъде разгледана като прикриване на отстъпление в условия на сериозни икономически проблеми. Икономиката показва, че рейтингите му преди украинската криза не са били много високи.
При режима, създаден от Путин, демократичният процес не е ключ за разбирането какво ще се случи в бъдеще. Той възстанови съветските елементи в държавната структура и дори използва термина "политбюро" за своя кабинет в тесен състав. Разбира се, тези хора са подбирани лично от него, затова може да се предполага, че те ще му бъдат верни. Но политбюро от съветски стил човек трябва да се опасява най-много от близките колеги.
Моделът на политбюро е предназначен, за да може ръководителят да създава коалиции сред различните фракции и групи. Путин много умело прави това и до момента той реализираше всичките си начинания. Способността му да държи всички изкъсо отслабва с намаляването на доверието към него и сега различните фракции започват да се безпокоят за последствията от своята близост към проблемния лидер и се опитват някак да маневрират. Подобно на Хрушчов, довел до провали в икономиката и международната политика, Путин може да доведе нещата дотам, че да бъде отстранен от колегите си.
Сега е трудно да си представим как ще се развие кризата при смяната на властта, като знаем, че конституционният процес по предаването на властта съществува паралелно с неформалната вертикала на властта, изградена от Путин. Военният министър Сергей Шойгу и московският кмет Сергей Собянин са популярни колкото и Путин и подозирам, че с времето те ще станат още по-популярни. Ако се разиграе схватка в съветски маниер негови съперници може да станат също ръководителят на президентската администрация Сергей Иванов и ръководителят на Съвета за сигурност Николай Патрушев. Но има и други хора. В крайна сметка кой бе очаквал, че ще се появи Михаил Горбачов?
Така или иначе трудно оцеляват политици, допускащи грешки и недостатъци в политиката. Путин допусна грешка в Украйна, не съумя да предвиди падането на своя съюзник (Виктор Янукович), не реагира ефективно на събитията, а след това допусна редица груби грешки в хода на ответните действия. Напоследък управлението на икономиката при Путин далеч не е образцово, да не кажем и по-лошо. Негови колеги казват, че той би могъл да работи и по-добре, а сега и в Европа много влиятелни хора биха се радвали той да слезе от сцената. Той трябва бързо да пречупи тази тенденция, иначе ще бъде свален.
Краят на Путин далеч не е близък. Но той управлява страната 14 години, ако отчетем и времето, когато президентският пост бе зает от Дмитрий Медведев. А това е много време. Той може напълно да възстанови своите позиции, но аз бих предположил, че в съзнанието на колегите му тихо възникват определени мисли. Путин сигурно всеки ден обмислят вариантите, с които разполага. Трудно ще му е да отстъпи пред Запада и да се смири с положение на нещата в Украйна. Но в сегашния си вид положението също не може дълго да продължава. Има вероятност, че при такова положение Путин може да стане още по-агресивен, ако се сблъска със сериозни политически проблеми. Не смятам, че Путин реално е в опасност, но напоследък твърде много неща не му вървят както трябва и в тази връзка аз не мога да изключа такава възможност (за по-голямата агресивност на Путин - ред). Както се случва с всяка политическа криза, при влошаване на положението на ум идват все по-радикални варианти за действия.
Този, който мисли, че Путин е най-репресивният и най-агресивният от руските ръководители, трябва да знае, че това не е така. Ленин, примерно, е бил страшен. Но Сталин е бил още по-страшен. Ето защо нищо чудно един ден светът да гледа на путинската епоха като на време на либералност и търпимост. Целият проблем опира до следното: ако се засили както борбата на Путин за оцеляване, така и стремежът на съперниците да го отстранят, готовността на страните към използването на насилие и твърди мерки също ще се засили.
------------
Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Неговата най-нова книга е "Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът - фалит или възход".
