През последните няколко години Русия активно работи, за да увеличи средствата си за влияние в Централна Европа, а кризата в Украйна само засили интереса на Кремъл към региона.

Целта на Москва е да използва търговските и политическите си връзки, за да подкопава западните институции и да насочва Централна Европа в посока, изгодна на руските интереси. От началото на кризата в Украйна Русия засили вниманието си към няколко страни в този регион - а именно към Унгария, Словакия и Чехия, които се мъчат да балансират между нея и Запада.

Руският министър на външните работи Сергей Лавров е планирано през април да посети Словакия, а президентът Владимир Путин вече посети Унгария в средата на февруари. Кремъл освен това укрепи връзките си с чешкия президент Милош Земан. Но геополитическите и икономически ограничения на Русия са по-силни от амбициите й в региона.

* * *

Централна Европа е стратегически важна за Русия заради географското си местоположение в източната периферия на Европейския съюз и НАТО. Някои централноевропейски страни, включително Унгария, Словакия и Чехия, се намират в гранични земи, за чийто контрол в миналото са спорели сили като Хабсбургската и Османската империя.

Разположението на тези централноевропейски страни е фактор, обуславящ по-различното им отношение в сравнение със страните от руската периферия и те са по-отворени към възможността за по-тесни отношения си с Русия. За разлика от тях Полша - заради географската ти си близост с Русия, нееднократните (руски) нашествия, които е преживявала в историята си, и местоположението си в Средноевропейската равнина - с по-голямо желание гледа на Запад и е по-колеблива в изграждането на политически и търговски отношения с Москва.

Румъния - която има излаз на Черно море и граничи с бившата съветска република Молдова, където съществува подкрепян от Русия сепаратистки район, е гранична страна, която от историческа гледна точка е балансирала между Русия и Запада. Но сега поради геополитическите предизвикателства и опасенията й от руското влияние, тя е променила курса си на прозападен, изграждайки силни отношения със западните институции в политически и отбранителен план.

В Централна Европа обаче има и страни, които са по-отдалечени географски от Русия и зоните на стратегически интерес за нейните военни, като например Черно море. И понеже са изправени пред по-малка заплаха от Москва в сферата на сигурността, те са в състояние по-добре да балансират между Русия и Запада.

Преди да ескалира кризата в Украйна, Москва се възползваше в пълна степен от финансовата криза в ЕС, за да увеличи търговското си присъствие в Централна Европа, засилвайки по този начин лостовете си за влияние в региона. През 2012 г. руската "Сбербанк" разшири дейността си в Европа, като придоби филиалите и допълнителните активи на "Фолксбанк интернешънъл".

В резултат през 2013 г. "Сбербанк" разполагаше с пазарен дял съответно от 1,9 процента в Чехия и 2,9 процента в Словакия. Русия също така поощряваше сключването на стратегически сделки в ядрения сектор, в това число на споразумението между руската "Росатом" и Унгария за разширяване на АЕЦ "Пакш". Подразделението на "Росатом", горивната компания ТВЕЛ, продължава да снабдява с ядрено гориво и трите въпросни страни.

Усилията на Русия да увеличи влиянието си в региона засягат и сферата на разузнаването. Смята се, че Москва години наред е използвала възможностите си в тази област, за да засилва позициите си в района. През октомври 2014 г. чешката Служба за информация и сигурност съобщи, че е имало "изключително много" разузнавачи, работещи под прикритие в руската дипломатическа мисия през 2013 г.

Същевременно Русия подкрепяше крайнодесни организации в Централна Европа, както правеше и в други страни. През май 2014 г. унгарската прокуратура поиска от Европейския парламент да свали имунитета на Бела Ковач - европейски депутат от крайнодясната партия "Йоббик", заподозрян, че работи за Русия. Има и непотвърдени данни, че се е засилила дейността на чужди разузнавания в Унгария.

Кризата в Украйна накара Русия да положи повече усилия за разширяване на влиянието си в региона. Докато някои от околните страни, като например Румъния и Полша, настояват за по-голямо присъствие на НАТО в източната периферия на алианса, Москва цели да си гарантира, че страни като Унгария, Словакия и Чехия няма да подкрепят полските и румънските инициативи, нито ще позволяват да се засилва присъствието на Северноатлантическия алианс на тяхна територия. Освен това Кремъл работеше за укрепване на влиянието си в региона и за насърчаване централноевропейските държави от ЕС да се противопоставят на режима на санкции срещу Русия.

Що се отнася до Словакия и Унгария, Кремъл притиска тези две страни - макар и в различна степен, да ограничат реверсните доставки на газ към Украйна. Русия разбира, че централноевропейските страни са второстепенни играчи в ЕС и не са достатъчно силни, за да попречат сами на санкциите срещу нея, но Кремъл се надява тези държави, а и други като например Гърция и Кипър, да спомогнат за забавяне или смекчаване на бъдещи подобни мерки, когато този месец изтече срокът на сегашните санкции.

Засилват се обаче факторите, които ограничават Русия. Финансовата криза там донякъде допринесе за решението на Кремъл да замрази работата по проекта "Южен поток". Той служеше като сериозен лост за влияние на Русия в централноевропейските страни, които от своя страна очакваха инвестиции и заетост в резултат на строителството на газопровода. Въпреки че има планове новата тръба, която бе предложена - "Турски поток", да стигне и до Централна Европа, финансирането за този проект може да се окаже ограничено.

Финансовите проблеми на Русия засягат и банковия й сектор. По изчисления на "Стандард енд Пуърс" руските банки може да имат нужда от 41 милиарда долара тази година за покриване на лоши кредити. В края на февруари се появиха данни, че "Сбербанк" може да продаде филиалите си в Словакия и Унгария.

Рублата загуби 40 процента от стойността си само през 2014 г., а ако руската национална валута остане слаба за продължителен период от време, това вероятно ще повлияе отрицателно и върху руския внос от Централна Европа. В резултат руското правителство се съсредоточава върху вътрешните разходи. Макар част от финансирането да отива за подкрепа на главните геополитически цели на Москва, особено в Украйна, харчовете в други области може да бъдат намалени.

Русия отдавна се стреми да засили влиянието си в Централна Европа, а кризата в Украйна е още по-голям стимул за Кремъл да обърне внимание на този регион. В миналото посещенията от Кремъл на високо равнище там бяха рядкост. Визитата на Путин в Унгария и планираното посещение на Лавров в Словакия показват, че Кремъл добавя Централна Европа към списъка си на приоритети.

Съобщенията за засилена разузнавателна дейност са сигнал, че разбирането и оказването на влияние на събитията там са част от руската стратегия. Въпреки това в регион, където страните постоянно балансират между Запада и Русия, новите ограничения, произтичащи от руската финансова криза и геополитическите предизвикателства, ще намалят способността на Кремъл да реализира амбициите си в Централна Европа.

БТА