Откакто през 1990-те години Лукашенко започна да гради своята диктатура, нито един западен лидер не е стъпвал в Минск. А сега едновременно пристигат лидерите на двете най-важни страни в ЕС. Коментар от Райнхард Везер:
Тази важна среща на върха между Изтока и Запада, в която ще участват лидерите на двете най-важни страни в ЕС - Германия и Франция, се провежда на едно наистина забележително място: не другаде, а в беларуската столица Минск.
Откакто през 90-те години на миналия век Александър Лукашенко започна да гради своята диктатура, нито един западен държавен или правителствен ръководител не е стъпвал в беларуската столица. С изключение на Силвио Берлускони. А сега едновременно пристигат лидерите на двете най-важни страни-членки на ЕС. За имиджа на Лукашенко това е гигантски успех. При това в началото на една година, в чийто край той иска да удължи още веднъж своя мандат чрез т.нар. избори.
Формално Беларус е верен съюзник на Русия. Но фактът, че разговорите за бъдещето на Украйна се провеждат именно в Минск, не бива да се разглежда като предимство за руския президент Путин. Изборът на Минск за място на срещата показва по-скоро друго - а именно, че съюзите, които Кремъл от години се опитва да изкове на територията на бившия Съветски съюз, са всъщност много крехки.
Украинското ръководство е съгласно с избора на Минск за място на преговорите, тъй като в руско-украинския конфликт Лукашенко не следва линията на Кремъл, въпреки натиска от страна на Москва. Затова и създаденият в началото на годината Евразийски икономически съюз, в който Беларус е една от страните-членки и в който Путин искаше да натика и Украйна, не излъчва живот.
Не ЕС пречи на интеграционните процеси в постсъветското пространство, както обича да се оплаква Москва. С бруталното си поведение руското ръководство отблъсква както потенциални съюзници като диктатора Лукашенко, който при цялото си дърдорене за демокрация и човешки права не проявява никакъв интерес към Запада, така и народи като украинския и беларуския, които иначе са много близки с руснаците.
ЕС не би имал нищо против образувания като Евразийския икономически съюз, ако ставаше дума за съюзи на доброволни начала. Това би било от полза и за идеята за икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. Сега обаче европейците са изправени пред един сериозен проблем: диктаторът Лукашенко им дава аванси, а заради наложената им от Русия геополитическа конфронтация те са принудени да му отвърнат подобаващо.
Райнхард Везер (Frankfurter Allgemeine Zeitung)
www.faz.net
