Това надминава всичко. Една от най-големите банки в света е ухажвала деспоти, наркотрафиканти и търговци на оръжие. Възможно ли е властите в Швейцария да не са знаели за тези тъмни сделки? - пита в коментара си Б. Щрунц.
Човек може да допусне, че големите банки въртят и тъмни сделки. Но това, което са вършили в женевския филиал на HSBC, надминава всичко. Една от най-големите банки в света е ухажвала деспоти, наркотрафиканти и търговци на оръжие. Или образно казано - усмихнатият консултант от HSBC години наред е бил насреща, когато е ставало дума за пране на мръсни пари от граждански войни или от контрабанда на диаманти, например. При това ако не със знанието, то поне с мълчаливото съгласие на шефа си.

Швейцария и парите

Изтънчената систематичност, с която е действала HSBC, води до неприятното подозрение, че това не е единичен случай. Просто HSBС е имала нещастието да бъдат разкрити данните точно на нейните клиенти. Възмущението от поведението на банките е повече от разбираемо. Но не само банковият свят се представя в лоша светлина. Същото важи и за самата Швейцария. Възможно ли е властите в страната да не са знаели, че деспоти, данъчни измамници и лица, финансиращи терора, са влагали парите си в Швейцария? Едва ли.

Аферата "SuissLeaks" хвърля мрачна сянка върху една малка държава, за която години наред прането на пари и данъчните измами са били един наистина превъзходен бизнес. И вероятно все още са. Защото в момента в Швейцария се води едно-единствено разследване. Но не срещу HSBС, а срещу Ерве Фалчиани - човека, разпространил данните на клиентите на банката. Не е ли перверзно?
Твърденията на Швейцария, че времената на безименните банкови сметки окончателно са отминали,трябва да бъдат посрещани със същата доза скептицизъм, както и уверенията на HSBС, че междувременно всичко се е обърнало към по-добро. Въпреки международните споразумения за обмен на данъчни данни, заможните данъкоплатци продължават да имат достъп до безчет отворени вратички.

Нужен е още по-силен натиск

Дните на дребните данъчни измамници може и да са преброени. Но тук става дума не за хората, укрили по няколко хиляди евро от данъчните власти, а за онези, които укриват милиони с помощта на сложни финансови конструкции. Както и за онези, които инвестират в произведения на изкуството, луксозни яхти и благородни метали и по този начин остават незасегнати от международните споразумения.

Международната общност трябва да продължи да оказва натиск върху Швейцария и да я принуди да се държи солидарно. А политиците трябва да спрат да се държат така, сякаш са постигнали някакъв съществен пробив в казуса с данъчните измами. Такъв пробив няма - точно обратното дори.

Благодарение на общественото възмущение, избухнало във връзка с разкритията за данъчните практики в Люксембург, проблемът с укриването на данъци отново беше включен в дневния ред на голямата политика. Необходим е обаче още по-силен обществен натиск, за да се стигне до реални промени, които на свой ред да пресушат завинаги данъчните оазиси.
dw