Гърция, сравнена с много други европейски страни, наистина е малка, но за разлика от нас, българите, има много голям интелектуален потенциал на политическо ниво. Той е отглеждан, култивиран в южната ни съседка десетилетия наред.
Гърците имат изключително сериозно лоби не само в ЕС, но и в САЩ, където разполагат с огромна диаспора. Смятам, че след победата на СИРИЗА нашите съседи няма да предизвикат революция в ЕС, но радикална партия като тяхната ще се опита максимално да се възползва от ситуацията. Както и максимално да защити гръцкия интерес. Имам пред вид облекчаването на условията по дълговете им, намаляване на рестрикциите за социални плащания и др. Наблюдавам, че СИРИЗА е твърдо решена да издейства съществени отстъпки от Брюксел .
Има различни версии за това кой стои зад явлението СИРИЗА, а и много спекулации. Дори ги свързват с американски проект, целящ дестабилизирането на Европа. Съществуват и твърдения, че зад СИРИЗА стоят руски енергийни интереси. Не бих се наел да влизам в теории на конспирациите, макар че подобни намеци паразитират в медиите.
Съвсем логично е новото правителство в Гърция да не подкрепя допълнителни санкции към Русия, защото държавата няма интерес от тях. Държавата им се нуждае в този момент да играе по-неутрална роля в региона и да се опитва да балансира между Брюксел и Москва. Това е точно ролята, на която ние разчитахме за себе си - мост между тези две сили и тя се изземва днес от държави не само като Гърция, но и от Унгария, Чехия, Словакия, Словения. Тези страни, за разлика от нас, изключително много държат на суверенитета си. Те са членки и на ЕС, и на НАТО, но на първо място винаги слагат интересите на държавите си, на второ място са геополитическите пристрастия. Категорично твърдя, че днес Гърция ще сложи на първо място националните си приоритети.
На този фон къде е България? Не искам да влизам в категоризации като радикално ляво, крайно ляво и др., защото у нас лявото и дясното са с размити граници. Но е очевидно, че България се нуждае от автентична лява партия. БСП, за съжаление, в последните 10-12 г. направи един рязък завой към либералния политически спектър и въпреки опитите с новото ръководство на Михаил Миков да се върне в лявото, засега не се получава.
Потенциалните изразители на една бъдеща автентична левица днес наподобяват повече интелектуален кръг, отколкото реално политическо движение. Имам пред вид най-вече кръга "Солидарна България". Там са хората, които разполагат с необходимия интелектуален потенциал, някои от тях имат и сериозен политически и организационен опит, най-вече в БСП, но и в други партии и организации. Но за да се материализира всичко това в една сериозна политическа сила са нужни енергични усилия. Този интелектуален кръг би могъл да излезе от полето на НПО структура или на дискусионен клуб и да положи огромни усилия, за да се структурира политически. Но не мисля, че в този момент те имат такава готовност и сили да реализират подобен проект.
На терен вакуумът е очевиден и без "Солидарна България" той ще се пълни от различни националистически движения, които използват лявата реторика. Не оспорвам, че имат своите поддръжници, но те ще бъдат вид квазилевица. А България има необходимост от истинска левица. Надявам се, че тя ще се появи рано или късно.
Парадокс е как в бедна, мизерстваща страна като нашата, изобилстваща от социални неравенства, живеят наши сънародници, които се припознават като десни. Това, смятам, е реминисценция от наивитета да привиждат във фигурата на премиера Бойко Борисов "силната ръка", която ще им реши проблемите. Макар че дясното разчита на индивидуалната воля, а не на търсене на месията.
Когато масово българите се преборим със собствените си страхове, надявам се, ще прогледнем за истината и ще се решим на общо действие за колективно отстояване на интересите си. Като примера СИРИЗА. Дано времето пред нас не ни опровергае.