Когато получил повиквателна за армията от украинското министерство на отбраната, Александър Лапко бил изправен пред дилема: или да похарчи 2000 долара от собствените си пари (равняващи се на 10 средни месечни заплати в армията), за да си купи нужната за службата военна екипировка, или да плати 2000 долара подкуп, за да бъде обявен за медицински негоден за служба.

Той избрал първата възможност и сега работи в отдела за свръзка на НАТО в Украйна.

Тази история, публикувана от "Трансперънси интернешънъл", обобщава предизвикателствата, с които се сблъскват украинците при всекидневните си борби: или да платят от собствените си пари, за да прикрият ширещата се корупция в чиновническия апарат, или да дадат подкуп, за да се измъкнат от дадена ситуация.

Този проблем става толкова силно разпространен, че украинците просто свиха рамене, когато министър-председателят Арсений Яценюк каза по-рано тази година, че 40 процента от всички държавни поръчки годишно стават жертва на корупция.

В резултат на това икономиката е отбелязала незначителен растеж през изминалите 20 години, което прави Украйна най-зле представящата се икономика от бившия съветски блок; нейният БВП е нараснал с 50 процента от 1992 г., докато този на Армения се е увеличил с впечатляващите 400 процента.

В условията на бушуващата на изток безмилостна гражданска война икономиката на Украйна вече е почти на ръба на срива.

Дълбоко вкоренената корупция заедно с по-високите от очакваните разходи за армията вкараха Украйна в тежко икономическо положение през 2014 г.

Това, от което Украйна се нуждае най-много - наред с незабавната финансова помощ, е изграждането на работеща, самоподдържаща се икономическа среда. Политическите дейци както в Киев, така и в Брюксел би трябвало да разберат, че главната причина за успеха на Русия и в Крим, и в източните области Луганска и Донецка не се корени само в дезинформационните кампании, тайните операции и същинската военна мощ.

Наред с прилагането на тези хитрости Москва се възползва от широко разпространеното чувство на безнадеждност, което изпитват повечето украинци след две десетилетия на лошо управление и дълбоко залегнала корупция.

"Трансперънси интернешънъл" нареди Украйна на 142-о място (от 175) в годишното си изследване на корупцията, а в проучване на "Ернст енд Йънг" през 2012 г. Украйна беше определена като една от най-корумпираните страни в света заедно с Колумбия и Бразилия.

Предишни данни на "Трансперънси интернешънъл" показват, че през последните 15 години усилията на страната в борбата с корупцията са в най-добрия случай незначителни - Украйна почти не е помръднала от най-долните позиции в класациите на "Трансперънси интернешънъл".

Действително Оранжевата революция се разгърна като общонародно, проевропейско движение, което се изправи срещу корупцията на режима на Кучма и манипулирането на изборите във време, когато наближаваше президентският вот през 2004 г.

По подобен начин Евромайданът, който официално беше предизвикан от отказа на президента Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, трябва да бъде разглеждан като символ на присъщите на украинската политика неразбории - прогласяване на широко разпространеното убеждение, че само сближаването с ЕС ще донесе така нужните реформи.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини правилно отбеляза през януари, че добрите отношения между Украйна и Брюксел са от първостепенно значение, за да се разсее страхът, че "изборът в полза на споразумението за асоцииране с ЕС е довел до отрицателни последици за всички украинци".

Обезверените граждани в Източна Украйна, отчуждени поради слабите политики и лошото икономическо управление на Киев, бързо приеха обещанията на Русия за по-светло бъдеще.

Не бива да е изненадващо, че една от първите мерки, приети от новото кримско правителство след анексирането, беше да повиши заплатите на държавните служители, да увеличи пенсиите с 50 процента и да обещае големи инвестиции в инфраструктурата и други обществени дейности.

Отхвърлянето на опитите за съблазняване, предприемани от Москва, трябва да започне от Киев и неговите политически дейци.

В противен случай Украйна просто ще се превърне в жив труп, разчитащ на международна помощ, която непрестанно е източвана от корумпирани служители или се използва за изплащане на дългове, натрупани в резултат на правителствени злоупотреби.

Освен структурните реформи, насочени към увеличаване на ефективността на използване на ресурсите в средносрочен план, е необходимо да се приложат някои краткосрочни мерки.

За начало би било добре да се реформира данъчната система на страната, която до голяма степен е отговорна за плачевното състояние на държавните финанси.

При управлението на Олександър Клименко беше извършен първи етап на подобрение, когато Украйна за две години се изкачи с около 50 места в класацията "Благоприятни условията за бизнес", но реформите от времето на този представител на режима на Янукович не бяха напълно осъществени.

За съжаление, пакетът от мерки на парче, приет от правителството на Яценюк на 28 декември, се приема резервирано от анализаторите. Макар че включва някои елементи, обсъждани от Клименко, като разширяване на използването на електронни фактури за ДДС, реформата е недостатъчно конкретизирана и увеличава данъчното бреме като цяло - ход, който може да спъне и без това изтормозената икономика.

Орязват се данъчните облекчения за компании от областта на информационните технологии, увеличават се данъците върху доходите на работещите и се въвежда противоречив данък върху имуществото на предприятията.

Освен това, за да финансира продължаващата военна кампания, сегашното правителство прилага редица данъци, които може да зачеркнат някои от реформите от последните години, като 1,5-процентовия "военен данък" върху всички заплати.

Плащанията, които се изискват от газовите производители за експлоатиране на ресурсите, също са обект на спор, като предизвикват раздразнението на Международния валутен фонд. Те бяха въведени през лятото като временен данък за попълване на военната хазна, но бяха превърнати в постоянни в окончателния вариант на законопроекта, пораждайки страхове, че по този начин ще бъдат обезкуражени инвеститорите и ще се засили енергийната зависимост на Украйна от Русия.

В тази нестабилна обстановка бюджетът за 2015 г. се основава на допускането, че правителството ще увеличи данъчните приходи с 26 процента в сравнение с 2014 г., което е доста завишено число.

Ако случаят с Александър Лапко е някакъв показател, Украйна, която е страна с богата история в заобикалянето на плащането на данъци, ще намери начин да се нагоди към допълнителното данъчно бреме. Но това значи, че Киев просто е загубил голяма възможност да промени привичките от миналото.

БТА