Гледах телевизия и не вярвах на ушите си. Евродокладът бил мек, каза тя. И твърдеше, че го била чела.

За да казваш на такъв доклад мек, трябва да си доста твърдоглав. Ето защо:

Българите не приемат Висшия съдебен съвет като “автономна и независима власт, способна да защитава съдебната независимост”, пише Комисията.

И от кого да я защитава? “От изпълнителния и парламентарния клонове на управлението”.

Тази мека формулировка иде да ни каже, че в България няма правосъдие, защото политиците могат да се месят на висшия му управляващ орган.

“Важността на повече прозрачност и обективност в съдебните назначения е постоянна тема в докладите по механизма за сътрудничество и проверка”.

Тоест върху доверието в българските магистрати виси постоянна въпросителна.

България се бори с корупцията между магистратите, но няма съдебен инспектор. Трябвало да го изберат още миналата година, но не успели.

Значи не само Висшият съдебен съвет и неговите назначения не вдъхват доверие, ами и няма кой да ги инспектира.

“Друг въпрос, който докладите по механизма за сътрудничество и проверка настояват да се реши, е ефективното изпълнение на присъдите и особено проблемът с осъдените престъпници, които са успели да избягат от правосъдието и да се укрият”.

Значи не само ВСС и магистратите не вдъхват доверие, не само че няма кой да ги инспектира, но и не изпълняват присъдите им. Ние ги съдим, а те бегат.

В отговора на властите на тази реалност “липсва убедителност”, установила Комисията.

Т. е. те бегат и не могат да ги хванат.

И после - о, изненада (за осма поредна година): “Корупцията остава сериозен проблем в България”. С това са съгласни 97 на сто от населението ѝ, установил Евростат.

А кои са тези 3 на сто, дето не са съгласни? Те ще да са корумпираните. Тяхната мама! Как успяват да вкарат толкова депутати в парламента тогава?

“Досега има много малко окончателни осъждания в делата за сериозна корупция въпреки мащаба на проблема”. Продължават да го отнасят дребните риби.

“Да се възложи на една институция с необходимите власт и автомност да координира и прилага антикорупционните дейности”. Много борци срещу корупцията имате и на никого от тях не вярваме.

“Организираната престъпност остава проблем в България”. Не думай! Тук има малко омекотител. Корупцията е “сериозен проблем”, а организирата престъпност (хайдушкото движение) е само “проблем”.

Значи това, което преди са постигали главно със сила, сега го постигат главно с пари. Все пак има някакъв напредък.

“Специализираната прокуратура и съд, създадени преди две години бавно започват да постигат някакви резултати”. Не се вижда усещане за спешност.

“Въпреки значителните усилия замразяването и отнемането на активи все още не изглежда достатъчно насочени срещу организираните престъпни групи”.

А срещу кого тогава са насочени? Това в доклада не го пише. Но все пак той ни казва, че: Не само, че не ги хващате, не само, че като ги хванете, не можете да ги осъдите, не само, че като ги осъдите, те бегат, ами и имането не можете да им вземете.

Да в този “мек” доклад няма гръмки политически оценки. Няма “България е на кръстопът”, няма “липса на посока”, няма нищо за “политическата воля”.

Той с равен, технократски език ни казва:

    Къде ви е държавата? Не се вижда от мафия. Приличате на страна-кандидатка. Какво правите в ЕС?