Украйна скърби. Навсякъде из страната хора полагат цветя и палят свещи по централните площади на големите градове - в израз на съпричастност с жертвите на ракетния обстрел в Мариупол, но и за да демонстрират единството на украинците срещу насилието на проруските сепаратисти в Източна Украйна. В главите и сърцата на украинците се е насъбрала много ярост. Ярост срещу сепаратистите и срещу всички, които ги подкрепят. Откъде другаде, ако не от Русия, идват тези тежки оръжия, с които бяха избити толкова много хора в Мариупол?

Това е военно престъпление!

В източноукраинския пристанищен град Мариупол станахме свидетели на жестоко военно престъпление. Също както навремето в босненската война, когато на площада в Сараево бомбите разкъсаха невинни хора. И както тогава, така и сега извършителите на това масово убийство трябва да бъдат подведени под отговорност. Но има една съществена разлика между случилото се в Мариупол и събитията в бивша Югославия - за разлика от тогава, днес Европа мълчи. Толкова далеч ли е Мариупол от Европа?

Реакцията на украинския президент Петро Порошенко бе наистина впечатляваща. Той осъди остро престъплението и настоя за последствия, но не поиска възмездие, а пледира за продължаване на дипломатическите усилия за намиране на мирно решение. Само че тук неминуемо изниква следният въпрос: какъв успех може да има дипломацията, след като подстрекателите на войната в Донецк и Луганск очевидно са готови на зверско насилие, за да осъществят плановете си за "Новорусия"?

Какви цели преследва Русия?

Военната офанзива, обявена в края на седмицата от сепаратистите, не се състоя. Ако обаче се стигне дотам, тя ще бъде насочена главно срещу Мариупол. Защото именно оттук минава пътят към тъй важната за Русия сухопътна връзка с полуостров Крим, който на този етап може да бъде снабдяван единствено по море и от въздуха. И ако Кремъл реши да подкрепи тази офанзива, откритата война срещу Украйна ще е вече факт, който никой не може да отрече. Защото е пределно ясно, че подобна военна офанзива не може да бъде осъществена без подкрепата на Русия.
Възможно е бунтовниците в Донбас и техните помагачи в Русия да не желаят подобна ескалация. Поне засега. Възможно е ракетният им обстрел да е имал единствено за цел да провокира украинците. Или пък ракетните нападения са част от добре обмислена стратегия, която цели да въвлече Украйна в една дълга и изтощителна война.

Неприятни истини за Европа

Както и да се развият нещата оттук нататък, Европа ще трябва да осъзнае няколко доста неприятни истини. Всички досегашни дипломатически усилия се оказаха напразни. На срещата в Берлин руският външен министър Сергей Лавров се договори с ресорните си колеги за изтегляне на тежките оръжия. Само два дни по-късно обаче в Мариупол паднаха ракети, които бяха изстреляни от контролирани от сепаратистите райони.

И още нещо: отмяната на санкциите срещу Русия, която определено е смислена от икономическа гледна точка, е невъзможна по политически причини. Нещо повече дори: ако войната продължи да ескалира, ще има и нови санкции.

"Ние сме Мариупол" - така украинците засвидетелстваха солидарността си с жертвите на масовото убийство. "Je suis Charlie" казаха европейските държави след терористичните нападения в Париж и по този начин засвидетелстваха солидарността си с французите. След ракетния обстрел в Мариупол обаче нямаше подобна масова реакция от страна на европейската общественост. Дотолкова ли свикнахме с войната?

Мариупол е в Европа - това е факт. Но дали и Европа е в Мариупол? Европейците трябва да си зададат и този въпрос.
DW