Европейският съюз да приеме строги правила за имиграцията, а кандидатите за убежище да бъдат връщани в своите страни, след като кризите там отминат. Това поиска през седмицата унгарският премиер Виктор Орбан, като уточни, че повечето от тези хора са всъщност икономически имигранти, а не бягат от преследвания в родните им държави. Затова Унгария ще настоява за строга обща европейска политика по имиграцията, а докато такава бъде приета, планира да въведе свои рестрикционни правила, за да избегне проблемите, които съществуват в някои източноевропейски страни.
Маргарита Ралчева
Ако погледнем цифрите, ще видим, че само през 2014 г. 42 700 души са поискали убежище в Унгария, което е повече с 18 900 кандидати от предишната година. От тях са одобрени едва 503 молби. Данните са на Службата за имиграция и националност.
Веднага възниква въпросът какво става с тези, чиито молби са отхвърлени? Повече от наивно е да се мисли, че унгарските власти са успели да върнат в родните им държави всичките над 42 хиляди души, които не са получили право на престои в страната. Едва ли ще изненадам някой, ако кажа, че повечето от тях са се прехвърлили в следващата държава от ЕС и са опитали отново да се легализират, а ако не са успели - просто са се влели в потока на милионите незаконно пребиваващи чужденци.
Подобна е и съдбата на потърсилите убежище в останалите източноевропейски страни, в които след разширяването на ЕС първоначално попадат търсещите убежище от Ирак, Сирия, Афганистан и други.
По данни на Върховния комисариат за бежанците у нас между 2006 и 2010 година в седемте държави от източния блок - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения, са подадени около 100 000 молби за убежище.
Излишно е да казвам, че през следващите години техният брой нарасна лавинообразно. Спомняте си какво се случи у нас след началото на Гражданската война в Сирия. Само през 2014 година в България от Турция са се опитали да влязат нелегално над 38 хиляди души. И това е официалната статистика. За неофициалната и за тези, които не са заловени, дори не говоря. Целта на тези хора е да стигнат до богата държава в Западна Европа, където да успеят да узаконят престоя си и да заживеят спокойно - най-често на гърба на щедрите им социални системи.
Години наред тези държави ги приемаха, защото търсеха евтина работна ръка, а те бяха готови да работят това, което домакините им отдавна отказваха да вършат. После се превърнаха в ценни избиратели, заради огромния си брой. Така икономическата и политическата изгода избута човешката логика и докато се усетят, западните общества се оказаха залети от емигранти от Африка и Азия, които ги мразят - защото са по-богати, защото не ги приемат и защото те също ги мразят.
Тази омраза постепенно се превърна в страх от новото и непознатото и се прехвърли върху поляците, българите, румънците и всички останали източноевропейци, които след отварянето на границите потърсиха нов живот за себе си и за семействата си. Често този страх бе породен от факта, че емигрантите от Източна Европа са много по-добре образовани от хората, за които работят в Западна Европа и съвсем естествено се оказаха техни конкуренти. Това породи вълна от протести сред местното население и тук на сцената излязоха националистите, които сложиха под един знаменател както източноевропейците, така и арабите, и мюсюлманите, и цветнокожите.
И това е една от големите грешки на Европа. Може безпроблемно да дава гражданство на хора от бившите си африкански или азиатски колонии, но не може да приеме факта, че български студент може да измести френския на интервю за работа в Париж. Разхождайки се по улиците на Лондон, почти не чуваш английска реч сред множеството емигранти, но за сметка на това от екрана редовно слушаш пламенните речи на привържениците на Найджъл Фараж срещу българи и румънци.
Единна и толерантна Европа се оказа разделена не само на Север и Юг, но и на Изток и Запад, и не толкова толерантна, особено към нас. В Германия има както антиислямски протести, така и протести, които осъждат антиислямистите. Не съм видяла обаче протести в подкрепа на българите, румънците или поляците. Дори напротив – антибългарското и антирумънското говорене продължи и след като стана ясно, че потокът от емигранти от двете страни не се е увеличил след падането на ограниченията за трудовия пазар от първи януари 2014 година.
Какъв е изводът?
Изводът е, че Европа бърка. И някой трябва да ѝ го каже - твърдо, ясно и категорично. Някой като Виктор Орбан например, който не се страхува да раздразни брюкселските бюрократи. Защото орбанистите знаят откъде идва истинската заплаха. Затова е време след провала на западната интеграционна политика да се мисли за нови строги антиимигрантски правила, но не за нас, а за тези, които са гости в Европа.
