Когато българският премиер-министър Бойко Борисов е заявил на френския президент Франсоа Оланд, че „ценим свободата на словото и я подкрепихме с участието си в Републиканския марш в Париж”, едва ли го е мислел сериозно. Дори вярвам, че се е шегувал – когато го чух помислих, че е разказвал виц. Вероятно е бил ироничен, а знаейки истината – ехидно саркастичен.
Да, новият г-н Борисов, който вече „не си говори” с журналистите, не им драска sms-и, не се сърди на неудобни въпроси, не събужда зрителите в сутрешни блокове, едва ли знае, че България е на последно място по свобода на словото в Европа.
Едва ли новият г-н Борисов знае за себе си, че е един от свръхпредставяните в „добра светлина” политици (проучванията на Фондация „Медийна демокрация” са красноречиви по тази тема).
Едва ли си спомня безпрецедентното през 2010 година за българските медии събитие – редица главни редактори на медии писаха тогава писма и рапортуваха на премиерския въпрос на Борисов, дали им оказва натиск.
Едва ли г-н Борисов следи как медийната групировка на депутата Делян Пеевски ту качва, ту сваля „хубава му снимка”, за да демонстрира близки отношения или разлъка.
Ето как се изменя т.нар. свобода на словото през последните години за България. И независимо, че класацията на Репортери без граници търпи критики в методологията си, тенденцията е красноречива.
Коалиционен кабинет с мандат на БСП (НДСВ, ДПС) – премиер Сергей Станишев – август 2005 г. – юли 2009 г.
Кабинет на ГЕРБ – премиер Бойко Борисов: юли 2009 г. – февруари 2013 г.
Служебен кабинет на Марин Райков – март-май – 2013 г.
Кабинет на БСП – премиер Пламен Орешарски – май 2013 г. – август 2014 г.
Служебен кабинет на Георги Близнашки – август-ноемрви 2014 г.
Коалиционен кабинет с мандат на ГЕРБ (РБ, АБВ, ПФ) – премиер Бойко Борисов – ноември 2014 г.
България в световната класация на свобода на словото на Репортери без граница.
2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
35 51 59 68 70 80 80 87 100
Новият г-н Борисов вече се е раздава по политическия терен. Къса памет и „бели петна”. Миналото отново е добре забравено, като пренаписване на собствената си биография. Да говориш за неща, в които не вярваш е висша форма на лицемерие. Точка.
А за днешната медийна среда, изкривена под натиска на собственото си присъствие, да говориш за свободата на словото, студено и отдалечено, е като да разпишеш собствената си карикатура.
Пък за медиите, вярвам, най-доброто предстои.
